Парафинолечението е едно от най-старите и често прилагащи се методи за термотерапия (лечение с топлина). Парафинът е твърдо полупрозрачно вещество, което е без миризма или вкус. Температурата му на топене е 52-55 градуса, като характерното за него е, че отдава значително по-бавно топлина в сравнение с водата, поради което може да се прилага в течно състояние (55-60 градуса), без да причинява изгаряне на кожата.
Какви са терапевтичните ефекти на парафинолечението?
Високата температура води до разширяване на локално разположените кръвоносни съдове, което от своя страна подобрява тъканния обмен и трофика – подобрява се доставката на кислород и хранителни вещества. Освен това се стимулират процесите на регенерация, което има отношение към зарастването на рани (епителизация), както и ускоряване възстановяването на засегнати участъци от кожата след изгаряне. Топлината оказва благотворно влияние при спазми, независимо дали на вътрешни органи или мускули.
Парафинолечението е подходящо за прилагане и в домашни условия. Необходимо е предварителното разтопяване на парафина на водна баня, като от значение е в съда да не попада вода, тъй като има опасност от изгаряне при последващо нанасяне върху кожата. При външно прилагане е възможна и многократната употреба на използвания парафин, при условие, че при всяко следващо топене се добавя още 15-30% неупотребяван парафин. Единствено при гинекологични, очни заболявания и декубитални рани се изисква еднократната употреба на стерилен парафин, след което той се изхвърля.
Добър ефект от лечението се наблюдава при пациенти с възпалителни и дегенеративни заболявания на опорнодвигателния апарат – стави, ставни връзки, мускули и сухожилия. Процедурите се прилагат както в острата фаза на заболяването, така и в хроничната.