Често се случва така, че жертвите на пожари загиват от задушливия дим още преди пламъците да са стигнали до тях. Човешкият мозък е чувствителен на кислороден глад и няколко минути са достатъчни за фаталния завършек. Тези обаче, които току-що са се измъкнали от капана на огнените пламъци, далеч не са извън опасността.
Попадането в зоната на пожар носи своите здравни рискове, като някои от тях са отложени във времето и макар и застрашаващи живота, може да не се проявят веднага. Това налага и по-продължителното проследяване на такива пациенти.
Отравяне с въглероден оксид
Въглеродният оксид е продукт на непълното горене на веществата и се образува в големи количества при всеки пожар, както и при горене на почти всички полимери – пластмаси и др. Отравянето с него има водещо място при инхалационните интоксикации.
Проявите може да се дължат както на остро отравяне, така и на бавно такова – например при включен автомобил в закрито пространство. При пожар на открито също е възможно да настъпи интоксикация, тъй като при липса на достатъчно вятър, въглеродният оксид се задържа във високи концентрации във въздуха.
Механизъм на отравянето – в основата му е неговото взаимодействие с хемоглобина.
Хемоглобинът се съдържа в червените кръвни клетки и има функцията да пренася кислорода от белите дробове до тъканите и да изнася въглеродния диоксид от тъканите към белите дробове.
Въглеродният оксид има свойството да се свързва с хемоглобина, измествайки кислорода, и образувайки стабилния карбоксихемоглобин. Колкото по-богато е отравянето с въглероден оксид, толкова по-малко свободен хемоглобин остава за кислорода.
Самият карбоксихемоглобин е много стабилна структура и отделянето на въглеродния диоксид става изключително бавно. Резултатът от тези процеси е намалената доставка на кислород към тъканите, причинявайки хипоксия. На второ място, той затруднява и структурите в клетките, които обработват кислорода, задълбочавайки още повече състоянието.
Карбоксихемоглобинът придава алено-червен цвят на кръвта, включително и на венозната (която нормално има тъмен цвят) и пострадалият има зачервен вид. Недостигът на кислород в кръвта води до увеличаване на кръвотока към мозъка и други органи, което в ограниченото пространство на черепната кутия може да доведе до мозъчен оток и кръвоизливи.
Основните прояви са от страна на нервната система – поради кислородния глад и отока.
Леката форма се представя с главоболие, световъртеж, шум в ушите, болки по тялото. Съзнанието е запазено и оплакванията преминават за 2-4 дни.
Средно тежка е формата, когато пациентът е изпаднал в кома или сомнолентност за период от 2 до 4 часа, но съзнанието му се е възстановило напълно при изнасяне на чист въздух или подаване на кислород. И при тази форма няма последици.
При тежката интоксикация пострадалият е прекарал няколко дни в кома, обикновено е претърпял мозъчни кръвоизливи, водещи до парези. Възможно е да пострада и от инфарктоподобни промени в миокарда на сърцето, поради тежката хипоксия. Част от тези пациенти развиват остри психози при излизане от кома.