Тромбоемболизмът представлява запушване на кръвоносен съд от съсирек (ембол), придвижващ се от мястото, в което са се формирал, посредством кръвния ток. Разглеждат се три основни вида емболии, като единият от тях са артериалните, най-често усложнение на сърдечно заболяване. Следователно въпреки, че тромбоемболизмът е сърдечносъдово страдание, нерядко самото сърце е източник на малки или по-големи кръвни съсиреци.
Артериалната емболия в мозъка причинява исхемичен мозъчен инсулт. Тромбите могат да бъдат множествени и малки, водещи до мултиинфарктна енцефалопатия. Тя понякога се открива случайно при образно изследване или стои в основата на ранна деменция и други мозъчни аномалии. В други случаи мозъчните инфаркти са масивни, а последствията инвалидизиращи или фатални. Тромбозите на белодробните артерии са също с висок риск за фатален изход.
Когато артериален ембол достигне артерия, кръвоснабдяваща долен или горен крайник, той може да претърпи тежки тъканни некрози, водещи дори до ампутация. От сърцето водят началото си и труги тромби, които да достигнат някои вътрешни органи. Засягането на чревното кръвообращение води до мезентериална тромбоза. Бъбреците и далака получават единичен масивен инфаркт или множество микротромби, смущаващи нормалната им функция.
Във всички случаи бързата реакция, включваща диагностика и най-вече правилно лечение, може да бъде животоспасяваща. При навременно кръворазреждане или инструментално отстраняване на емболите (например при мозъчен инсулт) се цитират случаи на пълно възстановяване без остатъчни поражения. Най-ценна от всичко е превенцията (предпазването) от подобни инциденти. А в това се включва доброто познаване на това кои сърдечни заболявания създават завишен риск от тромбоемболия.