Арниката (Arnica montana) е тревисто многогодишно растение с хабитат – планинските райони на Европа и Северна Америка. От векове Арниката е използвана в традиционната европейска медицина за лечение на сърдечни и белодробни проблеми. Едно от наименованията ѝ е Планински тютюн, хората са пушили изсушените цветове за лечение на бронхити. Днес вътрешното приложение е противопоказано.
Дрогата, която използваме са цветните кошнички. Събират се през лятото по време на цъфтеж. Химичният състав е представен от етерично масло (състои се от сесквитерпени, арницин, арнадиол), дъбилни вещества, флавоноиди, органични киселини и др.
Арниката е добър избор при натъртвания, синини, оток, успокоява и болката. Все още не е известен точният механизъм, по който растението проявява ефекта си. Някои учени предполагат, че тези свойства се дължат на флавоноидите(астрагалин, кверцетин и изокверцетин). Други смятат,че ранозаздравяващият ефект се дължи на сесквитерпените (хеленалин, дихидрохеленалин).
Приложена локално билката има силно изразен загряващ ефект, който се дължи на засилване на кръвната циркулация на мястото. Това е причината, която премахва или дори предотвратява кръвонасядания и отоци след травма.
Чувствителна кожа може да реагира със силно зачервяване, подуване, дори поява на мехури. Поради това се препоръчва билката да се прилага много внимателно, особено при чувствителна кожа или такава, склонна към алергии. Арниката не бива да се оставя под формата на оклузивни превръзки за дълго време както и върху открити рани.