Храна без ориз не е храна. Така казват японците. Прави са, като се има предвид, че визират продукт, който е основен хранителен източник на почти половината свят. Но с налагането на здравословния начин на живот дори по отношение ползите от ориза се появява дилема, която заплашва реномето му на доказан хранителен източник.
Кафявият ориз е пълнозърнест и в структурата му са запазени всички обвивка с излючение на най-външната шушулка. Белият ориз е изцяло лишен от всички обвивки на зрънцето, с които, за жалост, се отнема и почти цялото съдържание на протеини, антиоксиданти, фибри и витамини, запазено при кафявия ориз.
За сметка на това именно по-чистата форма на белия ориз позволява той да се разгражда и усвоява много по-бързо и пълноценно в стомашно-чревния тракт.
По-бавното разграждане на кафявия ориз обаче подсигурява неговия по-нисък гликемичен индекс. Това е голямо предимство за диабетиците, при които не се препоръчва прием на храни, повишаващи рязко нивата на глюкоза в кръвта.
Наложеното схващане, че кафявият ориз е по-полезен води до заблудата, че той е и по-нискокалоричен. Това не е така. Макар и разликата да е незначителна, калориите при белия ориз са по-малко.
Дори повърхностния анализ на различията показва, че освен цветовите и вкусовите особености, и хранителните качества на двата типа ориз се различават. И все пак белият ориз не може да се отрече напълно, особено ако с него не се прекалява редовно. Очевидно изборът между кафяв и бял ориз се свежда до избор между полезна и невредна разновидност на този хранителен продукт.