Метаболитният синдром не е конкретно заболяване. Той се обсъжда, когато човек е засегнат от няколко взаимосвързани нарушения на обмяната, както и при наличие на рискови фактори за сърдечносъдови заболявания.
По дефиниция представлява съчетание на няколко сърдечносъдови рискови фактора с инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. На практика, в основната си част той е израз на цялата съвкупност от грешките, които се допускат в храненето и движението и е предвестник на голяма част от епидемично разпространяващите се хипертонична болест, захарен диабет тип 2 и други.
Метаболитният синдром не засяга само определен орган, а цялото тяло и може да бъде заподозрян най-често от ендокринолога, гинеколога, кардиолога, както и всеки друг специалист, при когото попадне пациентът по повод на някоя от изявите му.
Конкретното поставяне на диагноза изисква покриването на част от критерии, които включват обиколката на талията (абдоминално затлъстяване), серумните нива на триглицеридите и HDL холестерол, стойностите на артериалното кръвно налягане и кръвна захар на гладно.
Ролята на затлъстяването е голяма. Излишната мастна тъкан е източник не само на голямо количество свободни мастни киселини, но и на различни биологично активни вещества.
Повишеното количество на свободни мастни киселини в кръвта потиска зависимото от инсулина навлизане на глюкоза в клетките на периферните тъкани, което е предпоставка за равитие на инсулинова резистентност.