Гестационният диабет представлява всяко нарушение във въглехидратния толеранс, което възниква и се диагностицира за първи път през настоящата бременност.
Рисковите фактори за развитие на гестационен диабет са BMI (body mass index – индекс на телесната маса) над 30, предишно раждане на плод с телесна маса над 4,5кг и фамилна история за захарен диабет.
При всяка бременност след 20-тата гестационна седмица, когато плацентата е напълно развита и плацентарните хормони достигат своето оптимално плазмено ниво, се използва скрининг за гестационен диабет.
Приемат се 75 грама глюкоза и се измерва нивото на кръвната захар след два часа. При резултат над 7.8 ммол/л диагнозата е гестационен диабет. Друг начин за поставяне на диагнозата е двукратно измерване на кръвната глюкоза над 5,6ммол/л на гладно.
Гестационният диабет е комплексен синдром с различна метаболитна изява при всяка бременна жена. Във втората половина на бременността под влиянието на плацентарните хормони настъпва инсулинова резистентност. Това означава, че тъканите стават по-нечувстителни към инсулина и кръвната глюкоза се увеличава.
Нарушенията в майчиния метаболизъм водят и до нарушения във феталния метаболизъм. Майчината хипергликемия обуславя фетална хипергликемия и фетална хиперинсулинемия.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.