По филмите винаги, когато някой изгуби съзнание и припадне, ако се появи лекар или парамедик на първо време проверяват дали пострадалият има пулс. На второ, се заемат да му светят в очите и да гледат зениците. Тази груба намеса в личното пространство или ще свести жертвата, ако ли не – ще помогне на здравния работник да оцени състоянието му.
Очевидно реакциите на зеницата на светлина и изобщо промените в нея са важен индикатор за състоянието на човек и могат много да помогнат, ако самият човек е загубил съзнание и не може сам да каже какво го е сполетяло.
Но извън тези трагични събития, дори и в „мирно“ време, зеницата сама по себе си е достатъчно любопитно явление в човешкото тяло.
Зеница – название на „нищото“
Зеницата, често наричана още и пупила, не представлява някаква тъкан, образувание или орган в тялото, а напротив – липсата на тъкан. Тя е просранствено понятие и отразява един променящ се по големина отвор, ограден от вътрешния кант на ириса (цветната част на окото).
За запознатите с фотографската техника, бихме могли да кажем, че устройството на очната ябълка донякъде може да се оприличи на това на черната камера на фотоапарата, а зеницата - играе ролята на бленда. Получаването на изображението зависи от количеството светлина, което постъпва върху филма, или – в живия еквивалент – ретината.
Трудно бихме повярвали, че структура с толкова непретенциозни характеристики ще се ползва за основен диагностичен метод за здравословното състояние на човек в безсъзнание. И все пак това е факт.