Захарният диабет създава двойна опасност за ходилата. Първата опасност идва от намаления кръвоток към долните крайници, чрез който не се осигурява достатъчно кислород и хранителни вещества. Причините са атеросклеротични промени на големите артериални съдове на долните крайници – т.нар. периферна съдова болест. Последствията са трудно зарастване на диабетните рани, а при негрижливо отношение към тях – създаване на входна врата за системна инфекция на цялото тяло.
Втората опасност е в резултат на намалената чувствителност на кожата на краката за топло и студено, за допир и болка. Високата кръвна захар води до увреждане на нервите и на хранещите ги кръвоносни съдове. В резултат на „оголване” на нервите (отпадане на обвивката им, опосредстваща предаването на нервните импулси) се нарушава преноса на нервни сигнали по тях и усещанията се нарушават.
Състоянието е известно като диабетна полиневропатия. В началния й стадий диабетиците се оплакват от изтръпване, мравучкане, парене и чувство на иглички по ходилата. По-късно може да се появят силни болки в краката (предимно нощем), които обичайно нарушават и качеството на съня. В крайния стадий се загубва усета за болка. Тогава едно обикновено убождане може да не се усети, а да се разберете за него едва, когато настъпят усложнения.