България е на първо място в Европа по смъртност от инсулт. Всеки трети пациент с удар, лекуван успешно с тромболиза, може да напусне лечебното заведение ходейки, почти без оплаквания. У нас 28 болници в страната провеждат този вид лечение, което се поема от Здравната каса. Доц. Росен Калпачки, ръководител на Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Света Анна“, коментира пред Puls.bg какво представлява венозната тромболиза и в кои случаи на инсулт се прилага.
Доц. Калпачки, имате ли някаква статистика колко българи получават инсулт годишно?
Предполагам, че институциите, които са ангажирани с това имат по-точна статистика, но мога да кажа, че инсултите в България се увеличават ежегодно. Това е тенденцията, която в последните години не можем да обърнем. Точният брой на болните не мога да кажа.
Освен, че се увеличават инсултите, има и тенденция за тяхното „подмладяване“. На какво се дължи това?
Подмладяването се дължи на добавянето на рискови фактори към по-младите хора. Такива са високото кръвно налягане, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, наднормено тегло. Рисковите фактори за инсулт са подобни на тeзи на инфаркт, но при инсултите определено най-сериозната роля, много по-голяма от всички други взети заедно, е високото кръвно налягане. И продължавам да твърдя, че ние българите не умеем да си лекуваме добре кръвното. То не боли и не сърби и затова контролът върху него не е много добър в България. Виждаме уникални случаи на занемарено кръвно или млади хора, уж определено интелигентни във всички области, които пият няколко месеца хапчета за кръвно и след това ги зарязват. Недопустимо е. Човек, който има установено високо кръвно налягане, почти сигурно е, че ще взема лекарства за това доживот. Разбира се, има периоди, в които може да се намали лечението – като количество, като качество, да се променят лекарствата, ако този човек отслабне екстремно или ако има бъбречно заболяване, което претърпи някакво обратно развитие... Но вариантът да се лекуваш от кръвно и да хвърлиш лекарствата, според мен, е самоизмама. Тя води до спешното отделение.
В тази връзка, колко често трябва пациентите да ходят на преглед и мерят кръвното си, за да се предпазят от инсулт?
Според мен подходът е абсолютно индивидуален, но всеки пациент трябва да е лично отговорен, той да си търси лекаря, да се запише при човека, който ще му следи кръвното. Решението да пие или не лекарство, да отиде на преглед или не, не се взема след еднократно мерене на кръвното налягане. Доброто поведение на нас като пациенти означава измерване на кръвното в продължение на две седмици, в определен час, записване на резултата и отиване при лекаря с него, ако искаме някакво становище. Иначе еднократното високо кръвно, в повечето случаи, може само да ни подведе.
Познават ли хората симптомите на инсулта?
Струва ми се, че напоследък, може би, в някаква степен ги познават. Благодарение на нашите усилия, смея да се надявам, все повече хора са информирани, поне от нашия регион, а ние приемаме хора почти от всякъде. Усещам, че има някаква повишена бдителност, известно освежаване на паметта или вниманието на българина към симптомите на инсулта. Например спирането на говора и обездвижването на ръката почти всеки, с който съм говорил, го свързва с идея, че може да е инсулт. Може би единствено е пресилена симптоматиката от сорта на световъртеж. Някои хора си мислят, че това е инсулт, но не винаги е така. Инсултът може да започне със световъртеж, но не е задължително.
Втората част на интервюто за лечението на инсулта може да прочетете в Puls.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.