Две от нещата, които са общи между секса при човека и животните, са вродените сексуални инстинкти и феромоните, правещи единия партньор неустоим в очите на другия. Много скоро обаче може да се окаже, че обединяващият фактор е само един, защото съществуването на сексуалните феромони при човека се поставя под все по-голяма въпросителна.
От десетилетия се дебатира дали сексуалното привличане между човешките индивиди се базира на влиянието на феромоните. Ново проучване затвърждава схващането, че те реално не съществуват, или поне не във вида, в който се говори за тях.
През последните години „ловът на човешките сексуални феромони“ беше стеснен до 2 типа химични съединения – андростедиенон (откриван в потта и семенната течност при мъжете) и естратетраенол (отделящ се в урината на жените).
Все още не е потвърдена ролята на тези съединения по отношение разпалването на сексуалната искра, но през последните години парфюмерийната индустрия разчита именно на тях като основна ароматна съставка в продуктите, целящи възбуждането на сексуален интерес у противоположния пол.
Доколко успешен ход е това, все още се спори, защото е трудно да повярваме, че сексуалното влечение при човека може да се асоциира само с нещо толкова ефирно като аромата, предизвикващ единствено обонянието.