Отлепване на ретината звучи като сериозно, ослепително (не в добрият смисъл) и изобщо доста неразбираемо събитие. Къде е „залепена“ ретината, че се е отлепила, къде може да отиде, какво може да я отлепи, при условие, че се намира вътре в окото и най-важният въпрос – поправими ли са щетите?
Ретината е изградена от множество слоеве клетки, като най-повърхностно – към стъкловидното тяло – се намира пигментният слой. Той в известна степен се различава в ембрионалния си произход от останалите слоеве на ретината. Ето защо в развитото око той е срастнал с останалите слоеве само в областта на папилата на зрителния нерв и зъбчатата линия. В останалите си части, между пигментния слой и подлежащите части на ретината има пространство, изпълнено с мукополизахариди, което е рехаво, а не плътно.
При отлепването на ретината не се отлепва всъщност цялата ретина, а този неин пиментен слой. Отлепването му може да бъде както първично, така и вторично – последица от други заболявания.
Първично отлепване на ретината
То се реализира чрез преминаване на вътреочна течност и на болестно разводнено стъкловидно тяло през дупка в ретината в цепковидното пространство межу пигментния слой на ретината и фоторецепторите, разположени под него.
Такова събитие не се случва просто така, а са нужни две условия:
- Да съществува разкъсване на ретината;
- Стъкловидното тяло да не бъде в състояние да тампонира (притисне) ретината – т.е да има разводняване и задно отлепване на стъкловидното тяло;
Разкъсванията на ретинта могат да бъдат както самостоятелни, така и свързани със стъкловидното тяло.