Акад. проф. д-р Иван Миланов, д.м.н. е роден през 1954 г. в Стара Загора. Завършва Медицинския университет в София. От 1981 до 1983 г. е участъков лекар в Общинска болница в Своге. През годините е бил асистент по клинична електромиография в ИСУЛ, старши асистент в III неврологична клиника на Медицинска академия и главен асистент в отделение за двигателни нарушения към III неврологична клиника, СБАЛНП „Св. Наум“-София. От 1997 до 2001 г. е доцент по неврология към III неврологична клиника, СБАЛНП „Св. Наум“, а от 2001 г. е професор по неврология.
Акад. Миланов е заемал длъжностите зам.-ректор на Медицински университет, София, както, изпълнителен директор на Университетска болница “Св. Наум“, както и зам.-министър на здравеопазването. От 2010 до 2011 г. е началник Неврологична клиника МБАЛНП „Св. Наум, а от 2012 г. до сега е нейни изпълнителен директор. Акад. Миланов е първият български невролог академик в БАН, и е председател Българското дружество по неврология. Той е автор на 560 научни публикации, на монографии, учебници и ръководства.
- Какво интересно очаквате да се случи в неврологията през следващите 5 години?
Очаквам да има ефективно лечение за пациенти с мигрена, Паркинсонова болест и множествена склероза, да се появи лечение за латералната амиотрофична склероза и наследствените миопатии.
Ако трябва да подберете три от най-важни достижения в неврологията, споделени с колегите Ви по време на конгреса, кои ще са те?
Лечение на мигрена с моноклонални антитела, възможност за лечение на мозъчни инсулти и след 4 часовия прозорец и новите перспективи за лечение на множествена склероза.
- Вие сте развил много лечението на двигателните нарушения (Паркинсон и множествена склероза) и болката в България. С кои постижения в диагностиката или лечението на множествената склероза се гордеете най-много?
Най-важното беше създаването на специализирани центрове по Паркинсонова болест и множествена склероза към университетските болести и създаване на национални консенсуси за диагностика и лечение на тези заболявания. Преодоля се хипердиагностиката на Паркинсоновата болест.