Първа и основна стъпка в провеждането на каквото и да било лечение представлява съгласието на пациента за реализирането му. След като болният е бил възможно най-обективно и добре информиран за естеството на заболяването, ползите и рисковете от евентуална терапия и какво може да се очаква от нея, негово право е както да приеме, така и да откаже предложените му диагностични и терапевтични мероприятия.
Важното е пациентът да е добре информиран и да е способен да осъзнае смисъла и последствията за него и околните от неговия избор. Какво се случва обаче, ако пациентът е психично болен?
Законодателството регулира и гарантира спазването на гражданските права и свободи на всички участници в обществото, включитело и на пациента с психично заболяване. Подлагането на медицински дейности за установяване и лечение на психично разстройство може да се реализира единствено при условия и ред, определени със закон.
Основни принципи при лечението на пациенти с психични заболявания са:
- Минимално ограничаване на личната свобода и зачитане правата на пациента;
- Намаляване на институционалната зависимост на психично болните от продължително болнично лечение, до колкото това не противоречи на утвърдените медицински стандарти.
Мярката на принудително лечение се използва спрямо лицата, които вече са имали противообществени прояви. На задължително лечение подлежат болни, които нямат подобни постъпки, но отказват да се лекуват, въпреки че се нуждаят от лечение или представляват сериозна заплаха за потенциално правно нарушение.