Кенгуру грижата представлява метод за подпомагане на адаптацията при недоносеното новородено. При него се осъществява пряк контакт кожа-до-кожа между бебето и някой от родителите. За целта новороденото се оставя само по памперс и се поставя във вертикална позиция върху гръдния кош на някой от родителите. Отгоре се покрива със завивка или с дрехите на родителите.
Наименованието произлиза именно от начина, по който представителите на вида кенгуру отглеждат своите малки, които се раждат незрели и неспособни да се развиват самостоятелно в околната среда. Кенгуру грижата отдавна се практикува в САЩ и страните от Западна Европа. Напоследък тя набира популярност и у нас. В някои от развитите страни има и доброволци, които изпълняват тази дейност.
Как е измислена кенгуру грижата?
Тя навлиза в неонатологичната практика през 70-те години на 20-ти век. Използвана е при недоносени новородени в Богота, Колумбия. Учените установили, че смъртността при недоносените достига до 70%, което се дължи на комплексните проблеми в тази възраст, свързани с недоразвитите органи, рискът от инфекции, включително и вътреболнични.