Същността на носталгията са мислите, свързани със специални за човека хора, събития и места.
През XVII и XVIII в. учените в Европа и Америка са разглеждали носталгията като болест, чиито симптоми са безпричинният плач, нарушаването на сърдечния ритъм и загубата на апетит.
В ХХ в. тя се приема като психично заболяване, характеризиращо се с безсъние, постоянна тревожност и депресия.
От носталгия най-често страдали емигранти, студенти първа година в университета, хора, напуснали родния си град.
Последните изследвания сочат, че носталгията се проявява сред представители на всички култури и хора от всяка възраст.
Тя е способна да окаже позитивно влияние на психичното здраве на човека.
Психолозите твърдят, че хората, които изпитват носталгия, имат по-добра самооценка и по-често ипитват чувство на безопасност.
Също така гледат по-оптимистично в бъдещето, а самотните хора, изпитващи носталгия, по-лесно се справят със самотата си.