През последните дни непрекъснато се говори за следпразничната депресия.
Оказа се, че всички сме депресари.
Не само работохолиците, но дори и тези, които не са почивали през празниците.
Изобщо празниците са тежък период за целия екип.
Докато след лятната отпуска колегите помагат да влезеш в работния ритъм, то след колективния мързел е много трудно да се върнеш в нормално работно състояние.
В първите дни се чудиш - почивал ли си изобщо? Ставаш апатичен, нищо не върви и ти се иска да излезеш в отпуска.
Според психолозите това наистина е най-добрият момент за планиране на следващата отпуска. Т.е. преходът трябва да бъде плавен.
Ако все пак това е невъзможно, не се натоварвайте много. Отворете си пощата и бавно прегледайте всички спамове.
Седнете с колегите на длъжко кафепиене и разкажете надълго и нашироко как сте изкарали празниците. Ако усетите, че не можете да се мерите с техните разкази - развържете фантазията си!
А всъщност всичко идва от нарушения ритъм на всекидневието ни. Не случайно най-тежките неврози се лекуват със строго разписание на задачите през деня.
Просто в продължение на дни организмът е подложен на небивал прием на алкохол, нездравословна храна, обездвижване и нищонеправене. И ето че освен подаръците имаме и няколко килца в повече.
Не е ясно защо точно на Нова година хората правят равносметка? Какво са успели и какво не - да направят.
Именно чувството за неудовлетвореност ни закопава.
Но кой е казал, че 31 декември е граничният ден за всичко, което е трябвало да направим? Няма такова нещо!
Интересно е, а може би не толкова, че жените са най-потърпевши от следпразничната депресия. Защо ли?
Ами защото се претрепват от чистене, готвене, организиране на празнични семейни сбирки (които понякога са депресант №1).
Най-добрият начин да си възвърнете вкуса към живота е да се слеете с дамаската на дивана, гледайки в телевизора или четейки приятна книга.
Благоприятно действа и кроенето на планове за бъдещето.
И понеже всичко по-горе прилича по-скоро на умора от организацията по празниците и просто меланхолия по почивните дни и за да не злоупотребяваме с понятието, решихме да ви обясним какво точно представлява тя:
- чувство за потиснатост през по-голямата част от деня или почти всеки ден (както според болния, така и според близките му)
- изразена загуба на интереси или способност да се изпитва удоволствие през по-голямата част от деня или почти всеки ден
- значителна загуба и наддаване на тегло (без да е спазвана диета) или промени в апетита
- безсъние или сънливост
- засилена умора и недостиг на сили
- осъзнаване на собствената безполезност или необосновано чувство за вина
- понижаване на способността за мислене, концентрация на вниманието и вземането на решения
- повтарящи се мисли за смърт, намерения за самоубийство без определен план, опити за самоубийство или планиране на такова
Ако при вас се наблюдават най-малко пет от изброените горе признаци в продължение на повече от две седмици, то положението ви е сериозно.
Ако това е така, не започвайте да се самосъжалявате, а просто потърсете специализирана помощ!
Психолозите твърдят, че самолечението може да отнеме месеци, дори години, а може и да не се излекувате никога. Сами де!
Иначе депресията е лечима!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.