Самотата е много по-присъща на младите, отколкото на пенсионерите, а причината за това са дълбоките промени в начина на живот и общуване, сочи изследване на британския Фонд за ментално здраве, цитирано от ВВС.
Във всички възрасти един от десет души във Великобритания често се чувства самотен в степен, в която това може да се отрази на физическото му здраве.
Изводите от проучването, проведено сред 2256 души, показват поразителна разлика между поколенията. Близо 60 процента от анкетираните на възраст между 18 и 34 години казват, че се чувстват самотни често или понякога. За сравнение тези отговори дават 35 на сто от анкетираните над 55 години.
Учените предполагат, че е възможно да има поколенчески различия в субективната представа за това какво е да си самотен. Освен това изследването не прави разлика между активните 55-годишни, които се наслаждават на пенсия, и болните 80-годишни, които живеят в изолация.
Променящият се характер на семейството с по-малко деца, които се местят да живеят на друго място, увеличава броя на старите хора, които живеят самотно. Другата причина за това е удължаването на средната продължителност на живота.
Огромният брой възрастни хора, които живеят в изолация, привлича общественото внимание след случая на двамата съпрузи на преклонна възраст, чиито тела бяха открити в замръзналата им къща през изключително тежката зима тази година във Великобритания.
Проучването открива и различия по пол – повече жени, отколкото мъже, се определят като самотни и при тях е по-вероятно това да доведе до депресивни състояния. Броят на хората, мъже и жени, които живеят сами, се е удвоил в периода 1972–2008 година.
Новите технологии могат и да помогнат, и да попречат
От една страна, те дават възможност на хората да завържат контакти там, където по друг начин не могат да бъдат направени, а виртуалните приятелства могат да се развият в истински връзки. Проучването дава за пример страницата за родители Netmums, която твърди, че в резултат на контакти онлайн 10 хиляди жени месечно се срещат на живо, с което намаляват изолацията, която обикновено изпитват майките в началото.
Но има и притеснения, че технологиите се използват за заместване на автентичното човешко общуване. Близо една трета от младите хора, анкетирани в проучването, признават, че прекарват твърде много време, общувайки със семейството и приятелите си онлайн, като в същото време могат да ги видят на живо.
Дали това има някакво биологично отражение, не е категорично ясно. Но се допуска, че физическото присъствие и общуване е необходимо за отделянето на хормона окситоцин – смята се, че този химически процес е основата на отношението между социалните контакти и здравото сърце.
“Младите хора, с които работим, ни казват, че да си говориш със стотици хора в социалните мрежи, не е същото като да имаш истински отношения и когато влизат в тези страници, всъщност са сами в спалнята си“, разказва Сара Бренан, ръководител на организацията YoungMinds.
„Самотата е голям проблем, с който трябва да започнем да се занимаваме. В последните години общностите се разпаднаха, трябва да насърчаваме отново създаването на подобни отношения, така че младите хора да има къде да отидат или към кого да се обърнат, когато се чувстват самотни“.
Питър Байърн от Кралския колеж по психиятрия смята, че това проучване е предизвикателство към представата, че самотата и изолацията идват на старини.
„Икономическите промени нарушиха баланса между професионалния и семейния живот, пратиха хората да работят на стотици километри от домовете си и сега нещата се влошават още повече заради рецесията“.
Авторите на изследването смятат, че в градовете самотата може по-лесно да бъде отблъсната.
„Например в Манхатън в Ню Йорк, където 50% от домакинствата са от един човек, което не се среща на почти никое друго място в САЩ, е развит устойчив модел „ърбън село“ в социалните връзки, защото хората са привикнали да използват алтернативни места за контакти – като кафенета и други обществени места“, пишат авторите на изследването.