се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се
бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два
номера по-малки, но накрая, потънала в
пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са на обратно!...
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова
трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!...
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм
със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в
обувките...
- Ало, поликлиниката ли е? Приемате ли анализи по пощата?
- Да, но само по електронната.
В аптеката:
-Дайте ми лекарство.
- Какво?
- По Ваш вкус.
- Откакто се запознах с вас - казва мъж на една жена на морето, - не мога да ям, да пия, да пуша...
- Толкова сте вклюбен е мен ли?
- Не, просто за това не ми остават пари.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.