Здравейте Приятели,
Прабългарите са имали конска флота, а славяните ловили риба и други горски животни.
В деня на народните будители да си припомним, че произлизаме от прабългари и славяни.
Да подгреем купона с няколко вица.
Учителката се разболяла и влязла в болница. Класът изпратил Иванчо на свиждане. Връща се и докладва:
- Деца, положението е безнадеждно. Утре я изписват и от другиден пак е на работа.
Мъж отишъл на зъболекар и попитал колко струва изваждане на два мъдреца.
- Осемдесет лева - отвърнал зъболекарят.
- Осемдесет лева! - изпъшкал пациентът. - Това е малко множко. Не може ли по-евтино?
- Хм, ако не ви поставя упойка, мога да сваля цената на шейсет.
- И това е скъпо.
Зъболекарят се почесал по главата.
- Добре, ако спестя упойката и просто ви извадя зъбите с клещи, ще ви струва двайсет лева.
- Пак е много.
- Ами тогава мога да оставя някой от студентите ми да го направи за упражнение. Така ще ви струва само десет лева.
- Така е по-добре - отвърнал мъжът. - Запишете жена ми за следващия понеделник.
- Животът е изключително безпощаден към мъжете...
- Какво искаш да кажеш?
- Ами, когато се появяват на този свят - майките им получават цветя. Когато се женят - жените им получават цветя и подаръци. Когато умрат - пак жените им получават застраховката и почиват на Бахамите...
Мъж се обажда на жена си по телефона:
- Скъпа, като се прибера имам изненада за теб!
- Каква? Ще си дойдеш трезвен?!?
Двама борци играят на табла.
Единият вика:
- Шах!
Другият му отговаря:
- Какъв шах, бе тъпанар? Да не играеш на белот?
По последни изследвания се оказва, че концертите на Веселин Маринов имат лечебно влияние - на последния му концерт един инвалид станал и си тръгнал...
– Пушите ли? - задава въпрос директорът на новопостъпилата секретарка.
– Само след секс!
Сега малко „по-сериозно” да обсъдим абсурдите на ежедневието ни и не само на нашето:
1 ноември Ден на Народните будители
Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания — дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи - книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.
Приемат 1 ноември — денят на светецаза нов, но всъщност добре познат празник. Това се случва на 13 декември 1922 г., когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.
«Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.»
За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:
«Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното — бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам — и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.»
Първи ноември е денят, в който България се покланя пред великия благослов на своите будители. Пред ония достойни нeйни синове, които изковаха от словото най-мощното оръжие и превърнаха спомена от славното минало на Отечeството в идеал и съдба на цял един народ. Днешна България е тържество на този идеал, а народът ни е издигнал в култ тяхната жертвеност пред олтара на родината. И е създал един прекрасен празник — 1 ноември — Ден на народните будители, за да светлее в националната памет жаравата от образи на творци и крепители на българската вселена.
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов Деан Тодоров (мощния), Теодор Чубуров (горския) и много други.
Да се поклоним пред тях ! И да им благодарим, защото те възвестиха пред света, че в българската просвета и култура светлеят едни от най-древните пластове на човешката цивилизация.
Нашият коментар: Честит празник на всички българи.
Да видим къде е китарата:
Красив роман е любовта,
напuсан без начало и без край.
Започнеш ли, четеш го цял живот,
не си ли чела досега,
любима моя още тоз роман,
в сърцето си не го ли,
чувстваш ти?
Не си ли плакал ти,
когато люлякът цюфти?
Не си ли чакал ти да дойдат
по-щастливи дни?
Красив роман е любовта,
написан без начало и без край.
Започнеш ли, четеш го цял живот.
Вместо история за казармата казармен виц:
Старшината диктува на войник:
- Пиши! На 19 октомври - вторник…
- Фторник или вторник?
Старшината се замисля:
- А бе, я пиши - "На 20 октомври, сряда…"
И един бонус:
Сержант вика на млад войник:
- За малко да застреляш генерала!
А войникът гордо отговаря:
- Виждате ли! А едва вчера се научих да стрелям…
Наздраве!