Кои са някои от най-значимите злоупотреби с власт на Тръмп?

Бившият президент Доналд Тръмп наруши пределите на президентската власт, оставяйки след себе си наследство от несравними злоупотреби, вариращи от нарушения на дългогодишни норми до потенциално престъпно поведение.

Беше трудно да се проследи сред ежедневния потоп от противоречиви постове в Twitter и разсейвания, които бяха отличителен белег на президентството на Тръмп. Някои от най-грубите злоупотреби с власт по това време не бяха ясни, но бяха в центъра на вниманието след изчерпателни разследвания.

За да хроникира най-значимите злоупотреби с власт на Тръмп, CNN разговаря с политически разнородна група - конституционни учени, президентски историци и експерти по демократични институции.

Въпреки че тези 16 експерти не се съгласиха с всичко, имаше консенсус, че моделът на Тръмп за злоупотреба с власт за лична или политическа изгода е достигнал тревожно ниво, което не е виждано в съвременната история, и ще има дълготрайни последици за бъдещето на Американска демокрация.

Ето разбивка на 8-те най-значителни злоупотреби с власт от страна на Доналд Тръмп:

#1:Подриване на авторитета на изборите през 2020 г.

Между експертите има широко съгласие, че най-тежката злоупотреба с власт на Тръмп е неговото неумолимо усилие да подкопае изборите през 2020 г. и да отмени законните резултати.

Майкъл Полсън, консервативен учен по право и професор в университета "Сейнт Томас" в Минесота, го нарече "форма на политически преврат срещу нашата конституция".

По време на кампанията през 2020 г. Тръмп разпространява тонове дезинформация за процеса на гласуване. След като Тръмп загуби, той фалшиво претендира за победа и притисна изборните служители в някои щати да излъжат и да изхвърлят по милиони гласове за президента Джо Байдън. Най-запомнящият се пример бе едночасовият разговор на Тръмп с държавния секретар на Джорджия Брад Рафенспергер, когато президента нареди на официалния представител на Републиканската партия да "намери" достатъчно гласове, за да анулира тясната победа на Байдън в определен щат.

Юридическият екип на Тръмп заведе десетки безсмислени дела за измама, които бяха отхвърлени от двупартиен набор от федерални и щатски съдии и Върховния съд. Когато тези усилия се провалиха, Тръмп безуспешно се опита да принуди тогавашния вицепрезидент Майк Пенс противозаконно да отмени процеса на Изборния колеж и да блокира победата на Байдън в Конгреса.

"Нищо не може да се сравни с това", каза Акхил Амар от юридическия факултет в Йейл, който е сред най-цитираните конституционни учени в страната. "Действията му след изборите застрашиха самото съществуване на нашата конституционна демокрация. Това ще се отпечата в историята не само на тази администрация, но и в историята на

"Тръмп е оказал по-голям натиск върху целостта на изборния процес от който и да е човек в съвременната американска история. Никога не е имало нищо в този мащаб", казва Рик Хасен, бивш анализатор на CNN и експерт по изборно право, който преподава в Калифорнийския университет, Ървайн.

#2: Подбуждане към въстание

Опитите на Тръмп да задържи властта достигнаха до ужасяващо крещендо на 6 януари, когато той подбуди голямо събрание на привърженици във Вашингтон да атакува Капитолия в САЩ, докато се преброяват гласовете от изборите.

"Това само по себе си поставя Тръмп в най-ниския кръг на ада сред американските президенти, заедно с такива като Джеймс Бюканън и Андрю Джонсън", на мнение е Амар.

На митинг преди щурма Тръмп призова поддръжниците да маршируват до Капитолия и "да се бият като в ад", като им каза: "Никога няма да си върнете страната със слабост, трябва да покажете сила". Протестите бързо се превърнаха в насилствена тълпа, която надхвърли полицейските бариери и нахлу в сградата. Окупацията е потушена след няколко часа жестоки сблъсъци, довели до пет смъртни случая.

"Не е пресилено да се твърди, че той е трябвало да предвиди, че неговите фалшиви предизборни претенции и подбуди за марш до Капитолия, за да "спрат кражбата", ще имат опустошителни последици", казва Рос Гарбър, професор от Юридическото училище в Тюлейн, който преди това защитаваше четирима републикански управители, изправени пред импийчмънт.

Политици и от двете партии определиха нападението като въстание и обвиниха Тръмп за насилието, при което загинаха един полицай и четирима бунтовници. Нито един президент на САЩ, с изключение на Андрю Джонсън, никога не е подбуждал насилствено въстание срещу депутатите, въпреки че Тръмп отрича отговорността.

Инцидентът доведе до втория импийчмънт на Тръмп от Камарата. Очаква се Сенатът да започне процеса срещу Тръмп на 9 февруари.

"Основателите са възнамерявали да изпълняват длъжността на президента от хора с достатъчно добродетели", казва Франнита Толсън, професор по конституционно право в Университета на Южна Калифорния. "Те са осъзнавали риска някой, който е тиранин, да злоупотребява с длъжност, но не са изградили система, която да го предотврати. Въпросът е, ще се поучим ли от това и ще променим нашата конституция, за да предотвратим това да се повтори?"

#3: Злоупотребява с риториката

Много от експертите посочиха възпалителната и разделяща реторика на Тръмп като явна злоупотреба с власт, макар и да не е престъпна и вероятно не може да доведе до импийчмънт. Но те са на мнение, че Тръмп е злоупотребил, използвайки платформата си, за да нагло разпространява лъжи и конспирации, да атакува политически противници от всички партии и да хвали антигерои като белите националисти и авторитарните лидери.

"Тръмп злоупотребяваше с тормозния амвон, за да сплаши свидетели, буквално да тормози хора и да разпространява дезинформация. Това никога не е правено в мащаба, в който той го направи", каза Майкъл Герхард, професор по право в Университета на Северна Каролина, който даде показания като демократичен свидетел в полза на импийчмънта през 2019 г.

Много от коментарите на Тръмп опровергаха обществения дискурс и бяха откровено расистки или разпалиха пламъците на съществуващите разделения. Други бяха вредни в общественото здраве. Миналата година той често омаловажаваше рисковете от COVID-19 и насърчаваше недоказани лечения. Експертите заявиха, че това са срамни злоупотреби с неговата платформа, които буквално излагат американците на опасност.

#4:Политизиране на Министерството на правосъдието

Тръмп политизира Министерството на правосъдието и ФБР от самото начало на президентството си до последните си дни на поста. Той неколкократно пресичаше линии и нарушаваше норми, които съществуват от Уотъргейт, за да създаде независимост между Белия дом и федералните правоприлагащи органи.

"Изключително важно е за целостта на американската демокрация президентът да не може да манипулира прилагането на закона за партийни, политически, егоистични предпочитания“, казва Рик Пилдес, бивш юридически анализатор на CNN, който преподава в университета в Ню Йорк. "Тръмп непрекъснато агитираше да премахне границите между президент и МО, което беше невероятно обезпокоително."

Експертите класираха това сред най-тежките злоупотреби на Тръмп, тъй като целта му често беше да изкриви Министерството на правосъдието, за да обслужва собствените си нужди, а не националния интерес. Появи се ясен модел, при който Тръмп използваше органите на реда, за да защити него и съюзниците му и да тормози критиците си. Това създаде напрегната атмосфера с някои оставки и публични упреци.

По време на своите четири години като президент Тръмп публично призова ФБР да разследва повече от две дузини от предполагаемите му опоненти, включително няколко депутати от Демократическата партия, някои от прокурорите и служители на ФБР, участващи в разследването за руската намеса - синът на Байдън Хънтър Байдън, технологичната компания Google.

#5: Възпрепятстване на разследването на Мюлер

Разследването на Мюлер доминира през първите три години от президентството на Тръмп. Ядосан от разследването, което според него е незаконно, Тръмп многократно се нахвърля върху Мюлер и предприема стъпки за подкопаване и възпрепятстване на разтегнатото престъпно разследване. Мюлер разследва 10 епизода и намери убедителни доказателства, че действията на Тръмп отговарят на правните критерии за оправдаване на наказателни обвинения.

Но Мюлер реши да не взема решение относно това дали да бъде повдигнато обвинение срещу Тръмп, позовавайки се на правилата на Министерството на правосъдието срещу повдигане на обвинения срещу седящ президент. Вместо това Мюлер заяви: "Ако не бяхме уверени, че президентът очевидно не е извършил престъпление, щяхме да го кажем."

Загадъчният отказ на Мюлер да изчисти името на Тръмп беше бързо отмит от често повтаряната лъжа на Тръмп, че Мюлер "го е оправдал напълно".

Експертите имаха разнопосочни възгледи относно възможното разкриване на Тръмп. Някои заявиха, че има сериозни доказателства, че Тръмп е нарушил закона, докато други твърдят, че някои от предполагаемите нарушения ще бъдат трудни за преследване.

#6: Злоупотреба с правото на помилване

Конституцията не поставя почти никакви ограничения върху президентските комутации и помилвания за федерални престъпления. Много от бившите президенти дават спорни помилвания, особено през последните си седмици на поста. Но експертите се съгласиха, че Тръмп е довел това явление до нови крайности.

"Мислех, че Бил Клинтън е злоупотребил с правото на помилване в края на мандата си. Но това, което виждаме от Тръмп, прави Клинтън да изглежда тривиално в сравнение", казва Даймънд от института Хувър, позовавайки се на спорните помилвания на Клинтън за съдружници и съюзници на последния му ден в Белия дом.

Тръмп се отказа от редовния процес и почти никога не се консултира с милосърдната служба на Министерството на правосъдието, което доведе до някои изключително противоречиви помилвания. Някои от експертите заявиха, че макар и допустими, тези помилвания подбиват усилията за борба с корупцията и подкопават върховенството на закона.

Мюлер намери някои доказателства, че Тръмп е възпрепятствал правосъдието, като публично призовава бившите помощници да не сътрудничат за висящи помилвания в замяна на лоялност. Тръмп затвори цикъла през декември 2020 г., като помилва бившите помощници Роджър Стоун, Пол Манафорт, Майкъл Флин и Джордж Пападопулос, които бяха осъдени за лъжа или възпрепядстване на разследването на Мюлер, наред с други престъпления.

"Той използва помилването като инструмент за укрепване на властта и за подриване на правната система", на мнение е Манхайм, специалист по конституция в Юридическия факултет на Университета във Вашингтон.

#7: Украинската афера и прикриване й

Тръмп е един от тримата президенти, който е подложен на импийчмънт. За пръв път той се сблъсква с това през 2019 г., след като притисна украинското правителство да помогне на кампанията му за преизбиране. Като част от схемата Тръмп неправомерно удържа близо 400 милиона долара така необходима военна помощ от Украйна, въпреки че Конгресът присвои средствата с двупартийна подкрепа.

"Това очевидно изглеждаше като изключително неподходящо предложение", каза Сюзън Роуз-Акерман, професор по право в Йейлския университет, която е писала книги за политическата корупция.

Белият дом на Тръмп каза на правителствените служители и агенции да не си сътрудничат с провежданото от Демократическата партия разследване за импийчмънт и много служители се противопоставиха на призовки за свидетелски показания или документи. И все пак други служители от администрацията на Тръмп от Съвета за национална сигурност, Държавния департамент и Пентагона свидетелстваха под клетва и замесиха Тръмп.

"Винаги е имало напрежение между президента и Конгреса във връзка с разследванията на Белия дом", каза Пилдес, правният експерт от Нюйоркския университет. "Но ние никога не сме имали президент, който да огражда Конгреса и да затруднява Конгреса да изпълнява една от най-важните си функции - надзор над Белия дом."

#8: Печалба от президентството

Тръмп беше първият милиардер, който получава президентския пост. Когато взе мандата през 2017 г., той се противопостави на почти универсалните съвети от специалисти по етика и отказа да се откаже от международната си бизнес империя. Вместо това Тръмп временно прехвърли контрола върху компанията си на възрастните си синове, които, според адвокатите му, го изчистиха от гледна точка на конфликт на интереси.

Според експертите най-големият проблем е появата на масов конфликт на интереси.

"Това отразява собствения му морален компас. Показва начина, по който той мисли за ролята си на президент", казва Роуз-Акерман, професор от Йейл, който изучава политическата корупция. "Това не е обвързано толкова с един милион долара тук или с един милион долара там. Той е обвързан с неговата перспектива за това какво означава да бъдеш президент - той го вижда като свобода, която му дава право да прави неща."

Тръмп прекарва значително време в собствените си имоти и голф клубове, значително повишавайки техния профил и дори печелейки пари от федералното правителство по пътя. Компанията на Тръмп наложи на американското правителство милиони долари, включително за агентите на Тайните служби да останат в имотите му, докато го защитават.