Камала Харис - най-неудобният противник за Тръмп?

Само преди седмица президентските избори в Съединените щати изглеждаха решени в полза на републиканската двойка Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс. След това дойде малко или много очакваното оттегляне на кандидата на демократите Джо Байдън от президентската надпревара и предаването на щафетата на ново поколение лидери в лицето на неговата вицепрезидентка Камала Харис. "Защитата на демокрацията, която е заложена на карта, е по-важна от всяка титла", заяви Джо Байдън в обръщение от Овалния кабинет.

"Операция надежда" - така определят от "Шпигел" смяната в разгара на предизборната кампания. Номинацията на Харис дори беше форсирана - вместо на конгреса на демократите в Чикаго във втората половина на август тя трябва да се случи онлайн още следващата седмица.

"Сигурна съм, че смяната на Джо Байдън с Камала Харис не е била предварително планирана. Не е имало предварително изготвен конспиративен сценарий. Просто Байдън наистина не искаше да продължи. Мисля, че и семейството му не искаше кампанията да продължи. Просто трябваше да назрее моментът да се откаже", казва Констанце Щелценмюлер, директор на Центъра за САЩ и Европа към Brookings Institution във Вашингтон.

"Проблемът сега е за републиканците. На тяхната конференция в Милуоки те демонстрираха увереност, че изборите са предрешени. Сега трябва да се запитат, дали предизборната им стратегия е правилна. Защото тя е изцяло насочена срещу един възрастен Байдън, а не срещу една енергична и уверена Харис, готова да влезе в битката за Белия дом."

Такава я виждаме от една седмица. Но в трите години и половина като вицепрезидент Камала Харис беше едва забележима. Би ли се справила като президент?

"Нейната предизборна кампания като вицепрезидент на Байдън беше много слаба. Но ролята на вицепрезидента след това, след изборите, не е да засенчва титуляра. В същото време на Харис беше възложено да се справи с проблема с нелегалните мигранти по южната граница на САЩ, което беше непосилна задача. Тя е възможно най-неудобният противник за Доналд Тръмп - млада, енергична, жена с две висши образования от престижни университети, бивш прокурор и дъщеря на академици от имигрантски произход. Това е истинско предизвикателство за възрастен бял мачо като Тръмп! Той определено има проблем със силни жени - помните дебата с Хилари Клинтън и отношенията му с Ангела Меркел."

Камала Харис веднага спечели симпатиите на младите избиратели, на жените, цветнокожите и либерално настроените американци. Или с други думи - на онези гласоподаватели, които или не искаха да избират между двама възрастни мъже, или бяха готови да гласуват за Байдън като за по-малкото зло и за да не допуснат Тръмп да се върне в Белия дом. Тази първоначална еуфория имаше и финансово изражение. Колко важни са парите в предизборната кампания?

"Само за ден в касата на демократите влязоха 50 милиона долара. За разлика от финансирането на предизборните кампании в Европа, в Съединените щати без спонсорите предизборната борба е немислима. Набирането на средства е изключително важно тук и освен големи спонсори, след отказа на Байдън и влизането на Харис в кампанията заваляха желаещи да дарят минимални суми от по 15-20 долара, но най-вече - да се включат като доброволци в предизборната кампания."

Нека погледнем и в лагера на републиканците, които са видимо разтревожени от смяната на кандидата на демократите. Казахте вече, че тяхната предизборна кампания се обърка. Във външнополитически аспект обаче със сигурност няма да настъпи промяна - Доналд Тръмп и Дже Ди Ванс ще продължат да виждат в Китай своя основен, но преди всичко икономически противник. Защо тандемът Тръмп/Ванс е така фокусиран върху Китай?

"До голяма степен това се дължи на поведението на китайците. Пекин води една много агресивна външна политика, насочена към утвърждаването на Китай като незаобиколим фактор във международната политика. Инвестират милиарди в модернизацията на въоръжените сили. И се намесват изключително агресивно във вътрешната политика не само на своите съседи, но и в Европа. Това поведение е сериозна заплаха.

Нали си спомняте скандала с водещия кандидат на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" за европейските избори? Максимилиян Кра имаше китайски асистент, който беше арестуван по подозрение в шпионаж. Сигурна съм, че това не е единственият такъв случай. Така че заплахата, която идва от Китай, не е за подценяване. На същото мнение са и повечето европейски правителства. Проблемът на Съединените щати, но и на Европа е прекалено тясното обвързване с Китай в редица области, но най-вече в икономиката. Не мисля, че "разкачването", за което толкова много говорят американците, е възможно. Дори бившият съветник на Доналд Тръмп по въпросите на сигурността Ричард О`Брайън наскоро призна, че "разкачването" е илюзия - както за Америка, така и за Европа.

С други думи - Западът трябва да инвестира много усилия в ограничаването на китайското влияние, но най-вече - за преодоляването на нашата зависимост от Китай. А това Америка и Европа могат да постигнат само заедно. Ако не сме заедно, Китай ще продължи да ни настройва един срещу друг."

Тръмп интересува ли се изобщо от геополитика, от партньорство и съюзи, или идвайки първоначално от бизнеса, вижда във всичко сделка?

"О, Тръмп мисли за всичко като за сделка. Първият му въпрос винаги е: "Какво ще получа аз?" Не всички републиканци обаче разсъждават така. Затова смятам, че това отношение на Тръмп към политиката като цяло тепърва ще създава проблеми в партията. Съвсем наскоро Тръмп предупреди Тайван, че няма да се грижи за тяхната сигурност без пари. Да не говорим, че публично изрази симпатии към китайския лидер Си Цзинпин. Представяте ли си как се чувстват републиканците, които са се фиксирали върху съперничеството с Китай? Проблемът е, че флиртуването на Тръмп с авторитарни лидери е изпитание не само за неговата партия, а за целия свят."

Това, което казвате, поставя въпроса за демокрацията. Наистина ли е застрашена, както каза Байдън в обръщението си от Овалния кабинет, или предупрежденията му са преувеличени?

"Съвсем не са преувеличени. За Байдън борбата за демокрацията е кауза. По време на срещата на върха на НАТО във Вашингтон присъствах на съпътстваща конференция на републиканците извън тръмпистката фракция MAGA. Изслушах първата външнополитическа реч на републиканския председател на Камарата на представителите в Конгреса Майк Джонсън. Изводът ми е, че интернационалистите републиканци се опитват да представят партията си като предвидима. Тръмписткото крило MAGA, което е фокусирано върху вътрешните дела, е точно обратното. MAGA-фанатиците са непредвидими. Те говорят за обвързване на църквата и държавата. Подобно на Русия. Те проповядват бял етнонационализъм. Те наричат администрацията на Джо Байдън "режим", при това нелегитимен, защото не признават изборния резултат преди четири години. Те искат "смяна на режима", но имат предвид не само смяната на стопанина на Белия дом, а смяната на конституционния ред в Съединените щати.

Затова смятам, че Байдън е напълно прав, когато казва, че демокрацията е застрашена. Тя е застрашена и в Европа, където се надига една радикална, крайна десница, а в Русия и Китай потриват ръце и си казват: "Точно така - точно това искаме!" Затова смятам, че в момента на карта е заложено оцеляването на представителната демокрация на Запада. И сега се връщам на конференцията на умерените републиканци. Бях впечатлена, че в речта си сенаторът Джим Риш от Айдахо, старши републиканец в комисията по външни отношения на Сената, който е причисляван по-скоро към тръмпистите в партията, им размаха пръст."

Какво им каза, какво Ви впечатли?

"Три неща. Първо - църквата и държавата остават разделени. Второ: Не искаме бял етнонационализъм. И трето - и това беше ново за мен и много впечатляващо - не искаме трета катастрофа в историята - не искаме протестантски Франко. Представяте ли си?! Такова нещо не бях чувала тук, в Америка. Но сенаторът всъщност даде най-доброто описание на президентската администрация, която ни очаква, ако Тръмп спечели изборите."