Виктория Уудхъл - първата кандидатка за президент на САЩ

Американската вицепрезидентка Камала Харис присъства вчера заедно с президента Джо Байдън на възпоменателна церемония в памет на американските военни, загинали във войните. Появата й на събитието на националното гробище „Арлингтън“ беше първата й публична изява, откакто  направи изявление на 6 ноември, в което призна поражението си на президентските избори в САЩ.

Преди осем години друга жена също се кандидатира за президент, но също не успя в битката за президентския пост. В този случай отново ставаше дума за кандидатка на Демократическата партия – Хилари Клинтън. Съпругата на бившия президент Бил Клинтън, която е и бивш държавен секретар, подобно на Харис се състезаваше с републиканския милиардер Доналд Тръмп за президентския пост.

Тези два неуспеха на жени да спечелят президентските избори тези дни припомниха за неуспеха преди 150 години на първата кандидатка за президент на САЩ – Виктория Уудхъл. Нейната история беше съживена от редица медии, сред които Асошиейтед прес, „Ню Йорк таймс“ и „Франс Те Ве“.

Виктория Уудхъл е родена под името Виктория Клафлин на 23 септември 1838 г. в град Хоумър в щата Охайо. Хоумър е бедна селска община. Семейството на Виктория също е бедно и има общо 10 деца. Виктория е най-близка с най-малката си сестра – Тенеси Клафлин. За да се препитава, голямото семейство Клафлин потегля на обиколка из страната, за да продава чудодейни медикаменти. Родителите на Виктория твърдят, че лековете, които продават за всякакви болежки, действат. Но в действителност повечето от тези чудодейни цярове са само бутилки със спирт, които не лекуват нищо, се казва в биографични статии за Виктория Уудхъл, публикувани в сайтовете на „Нюйоркското историческо дружество“, на американския Национален музей за история на жените, на библиотека „Британика“ и на американската Служба за управление на националните паркове.

Малката Виктория допринася за приходите на родителите си, като по време на тези семейни „турнета“ се изявява като малка гадателка. На 15 години тя се омъжва за Канин Уудхъл и напуска семейството си. Новият й живот не потръгва добре. Съпругът й е алкохолик, който я малтретира, изневерява й и пилее парите от семейния бюджет. Виктория им две деца от него – момче на име Байрън и момиче на име Зулу. Байрън има проблеми с интелектуалното развитие, за които Виктория смята, че се дължат на злоупотребите на баща му с алкохола.

За да прехранва двете си деца, Виктория се представя за лекар и започва да продава също медикаменти. По онова време не е имало изпити или разрешителни, за да упражняваш лекарската професия и всеки е можел да се представи за лечител.

След години на тормоз от страна на мъжа си Виктория се развежда през 1864 г. По онова време на разведените жени се гледа с лошо око. Те не са приемливи за обществото, особено ако имат и деца. Ето защо много жени предпочитат да запазят лошите си бракове, вместо да се разведат. Виктория се откроява с това, че предпочита да се бори срещу тези стереотипи и вярва в свободната любов. Второто за нея означава, че хората, които се обичат, може и да не сключват брак, а само да живеят заедно – едно революционно за времето си схващане.

След Гражданската война в САЩ Виктория се запознава с полковник Джеймс Харви Блъд. Двамата се женят през 1866 г. Джеймс е много по-добър съпруг за Виктория от първия й мъж. Той е мил, образован и вярва в идеята за свободната любов също както и Виктория. Той приема и двете й деца от първия й брак като свои. Въпреки сключения брак Виктория запазва фамилното име на първия си съпруг.

Двойката заедно с децата се мести в Ню Йорк през 1868 г., където живее сестрата на Виктория – Тенеси. Там животът на Виктория се променя коренно. Тя отваря салон, в който различни хора се събират, за да разговарят по разнородни теми. Виктория се запознава с много влиятелни личности. Превръща се и в лектор на различни прояви. В допълнение се завръща и към занаята си от миналото, когато е била гадателка. Сега обаче тя печели пари, като помага на хора, изгубили близките си, да се свързват с техните духове. Един от клиентите й е наскоро овдовелият милионер Корнелиус Вандербилт. Твърди се, че Виктория му помага да се свърже с  духа на покойната му жена. Тя също така предсказва кои негови финансови операции ще му донесат успехи.  В замяна Вандербилт й дава конкретни финансови съвети.

Виктория вярва, че финансовото благосъстояние е ключ към женската независимост много повече отколкото евентуалното право на жените да гласуват на избори. Ето защо тя и сестра й Тенеси на базата на финансовите съвети, които получават от Вандербилт, започват да инвестират на борсите. През 1870 г. те са първите жени в Ню Йорк, които отварят компания за инвестиционни консултации и услуги, предназначени само за женска клиентела. Много жени по онова време искат също като мъжете да инвестират, но брокерите не гледат на инвеститорките сериозно. Фирмата, отворена от Виктория и Тенеси, има голям успех и им носи още постъпления.

Три месеца след като стартират бизнеса си, двете сестри използват печалбите, за да започнат да издават вестник, наречен „Седмичник на Уудхъл и Клафлин“. В него те публикуват статии, посветени на темата за равните права на мъжете и жените, коментират въпроса за предоставянето на жените на възможност да гласуват или разглеждат евентуални реформи на трудовия пазар, от които да бъдат облагодетелствани жените. В изданието се говори и за теми табу по онова време, като сексуалното възпитание и спиритуализма. Това навлича на издателките му много критики. Те са насочени най-вече към подкрепата на Виктория за свободната любов. Във вестника се публикува и първото издание на английски език на „Комунистическия манифест“ на Карл Маркс, което спечелва на двете сестри, в частност на Виктория, прозвището марксистка.

Борбата на Виктория за равнопоставеност между жените и мъжете й отрежда лидерска роля в движението на суфражетките. Тя получава дори възможност да говори в американския Конгрес заедно с още две лидерки на движението – Изабела Хуукър и Сюзан Антъни. По-точно трите говорят пред членовете на конгресната комисия по юридическите въпроси. Пред конгресмените Виктория казва, че според 15-ата поправка на американската конституция на жените се отрежда право на глас, тъй като тази поправка дава право на глас на всички в страната. Нейната реч в Конгреса тогава е препечатана от вестници в цялата страна и Виктория получава национална известност.

През 1871 г. тя обявява, че ще се кандидатира за президент на САЩ. По онова време жените нямат право да гласуват, но никъде не се казва, че те нямат право да се кандидатира за избираема длъжност. Виктория е официално номинирана от Партията за равни права. За неин вицепрезидент е номиниран прочутият привърженик на премахване на робството Фредерик Дъглас, въпреки че той никога не признава тази номинация, нито пък се включва в предизборната кампания на Виктория. Според историци нейната кандидатура има по-скоро символично значение и никога не е била реалистична. На изборите Виктория не получава изобщо значителен брой гласове, а в допълнения тя дори не е навършила 35 години, което е минималната възраст за кандидатиране за президент според американската конституция. Пресата напада младата кандидатка за президент за активизма й в подкрепа на свободната любов. А прочутият художник карикатурист, известен с политическите си карикатури Томас Наст я обрисува в една от творбите си като съпругата на Сатаната, хвалеща свободната любов пред жена, която казва, че по-скоро би предпочела да остане съпруга на побойник и  алкохолик и да се мъчи цял живот, отколкото да приеме нейните виждания.

Впускането на Виктория в кандидатпрезидентската кампания я прави колкото популярна, толкова и ненавиждана от някои. Един от най-големите критици на младата жена е пастор Хенри Уорд Бийчър. Виктория получава информация, че той изневерява на съпругата си с омъжена жена от неговата епархия, въпреки че се представя за моралист. Тя смята, че е лицемерно от страна на мъж да има извънбрачна афера и същевременно да напада жените, които искат сексуална свобода. Вестникът на Виктория и на сестра й Тенеси отразява цялата скандална история с пълни подробности. И това води до ареста им, тъй като по онова време истории относно любовни афери са се смятали за неморални, а пък изпращането на неморално съдържание по пощата е било незаконно. Вестникът на Виктория и на Тенеси се е доставял именно по пощата в онези далечни времена. Двете сестри прекарват в ареста шест месеца. Заедно с тях е арестуван и съпругът на Виктория. За да излязат от затвора, Виктория, сестра й и съпругът й плащат сумата от половин милион долара гаранция и фалират. Това слага край на втория брак на Виктория, която се развежда за втори път през 1876 г. Вестникът на двете сестри престава да излиза.

Целият този скандал повлиява отрицателно и на репутацията на Виктория в движението на суфражетките. Останалите му лидерки я възприемат като много радикална и отказват да имат нещо общо с нея. Накрая Виктория и сестра й Тенеси напускат САЩ и отиват в Англия. Там Виктория се изявява като лектор и се запознава с третия си съпруг Джон Бидълф Мартин по време на една от лекциите си. Двойката се жени през 1883 г. А Виктория добавя името Мартин към фамилията, наследена от първия си съпруг.

С годините възгледите на Виктория се смекчават. Тя играе активна роля в движението на британските суфражетки. Завръща се е към новинарския бизнес и започва да издава седмичника „Хуманитаристът“, който се фокусира върху равните права. Изданието излиза в продължение на три години.

След смъртта на третия съпруг на Виктория през 1901 г. тя се оттегля в английската провинция. Умира на 9 юни 1927 г. на 88 години.

През 2016 г., когато Хилари Клинтън е номинирана от американските демократи за техен кандидат за президент, родното градче на Виктория -  Хоумър, отбелязва 200-годишнина от основаването си. Тогава се отдава почит и на неговата известна гражданка Виктория. На нея са посветени изложби и лекции, а нейното име е споменато и по време на празничния парад в града. В близкото градче Гренвил пък има мемориал в памет на Виктория Уудхъл – часовникова кула. Това е и единственият подобен мемориал, напомнящ за нея. На всеки кръгъл час от прозорче на кулата под звуците на орган се появява дървена фигура на Виктория Уудхъл, разказва Асошиейтед прес. Мемориалът е дело на историка и антиквар Робинс Хънтър-младши, който го проектира през 70-те години на миналия век с мисълта, че така наследството оставено от Виктория няма да бъде забравено от идните поколения.

За някои от тези поколения, които днес са подвластни само на Тик-Ток и  за които четенето на дълги исторически публикации, е отегчително занимание,  в ЮТюб могат да бъдат открити и кратки образователни филмчета, посветени на Виктория Уудхъл. Най-новите от тях са създадени съответно през 2021 г. и 2022 г. и са с продължителност от около 2 минути.
(Габриела Големанска, БТА)