Европейският парламент може да поиска да се сложи краен срок на програмите за компенсиране на страните, използващи европейски компенсации за затваряне на ядрени мощности, съобщи пресцентърът на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, цитирайки доклад, който се обсъжда в комисиите по промишленост, изследвания и енергетика, и по бюджетен контрол на ЕП. Докладът е изготвен по инициатива на румънския евродепутат Мариян-Жан Маринеску (ЕНП). В момента такива програми се изпълняват в България, Литва и Словакия.
Според вносителя на доклада изпълнението на програмите за компенсиране се забавя, а страните бенефициенти на средствата са похарчили твърде голяма част от тях по проекти, които не са свързани пряко с извеждането от експлоатация на старите блокове на атомните централи.
Румънският евродепутат твърди, че същинското извеждане от експлоатация на енергийните блоковете още не е започнало, макар по-голяма част от средствата в размер на 2,78 млрд. евро вече са изразходвани.
Съгласно действащите програми Литва и Словакия затвориха по два блока съответно в атомните централи "Игналина" и "Бохунице", а България - четири малки реактора в АЕЦ "Козлодуй". За да се справят със загубите от спирането на мощностите и за да ги подпомогне в извеждането от експлоатация, ЕС отпусна компенсации на трите страни, които следва да се изплатят до 2013 година.
За България първоначалния срок бе до 2009 г., след което бе удължен до 2013 г. и допълнително бяха заделени 300 млн. евро, с което общият размер на европейската помощ за страната достигна 850 млн. евро.
Според румънския евродепутат и трите страни се бавят с изпълнението на програмите. България е договорила 62,42 на сто от европейските средства, а е изплатила 41,84 на сто. В Словакия са контрактувани 59 на сто и разплатени са 25,7 на сто. Докато в Литва са подписани 64 на сто, а са изплатени 55,6 на сто.
Програмите на трите страни предвиждат, че средствата могат да се използват за: извеждане от експлоатация и за преработване на отпадъците, за енергийни проекти, свързани с подобряване на енергийната ефективност, за модернизация на енергетиката и за подобряване на сигурността на енергийните доставки, както и за компенсиране на социалните последици и за преквалификация на персонала на затворените мощности.
Румънският евродепутат твърди, че значителна част от средствата са използвани за дейности, които не са свързани с извеждането от експлоатация, предимно за енергийни проекти. Той предупреждава, че е възможно разходите да надхвърлят планираната помощ от ЕС и призовава Европейската комисия да засили контрола върху разходването им, тъй като същинското демонтиране на реакторите ще започне след 2011 година, а за България - след 2012 година.
Вносителят на доклада призовава за увеличаване на проверките и одитите на програмите като при инспекциите се обърне специално внимание дали средствата се харчат по предназначение, как са възлагани обществените поръчки. Сред критериите за оценка той предлага да се добави и евентуални разследвания на европейската агенция за измамите ОЛАФ по такива проекти.
Специално за България се предлага да се обедини управлението на програмите за блокове 1 и 2 с 3 и 4, които сега са поверени на държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" и на АЕЦ "Козлодуй".
"Условията на програмите за извеждане от експлоатация не бива да се променят, защото това ще доведе до допълнително забавяне на проектите". Това предупреди българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Ивайло Калфин, който е заместник-член и в двете Комисии на ЕП, които разглеждат доклада и вносител на редица поправки в текста на документа.
Според Калфин "е недопустимо да се поставя изискване средствата да се разходват само за демонтажа на блокове, тъй като европейската помощ не компенсира всички загуби от предсрочното затваряне на реакторите".
Българският евродепутат се противопоставя и "на предрешаването на въпроса за изчерпването на средствата и евентуалното продължаване на помощта от ЕС след 2013 година."
Той предлага също така от документа да отпадне текста, според който блоковете са затворени, защото са опасни.
"В случая с България разполагаме с авторитетни международни експертизи, които доказват, че затворените реактори отговарят на европейските стандарти за сигурност и че експлоатацията им можеше да бъде удължена. България пое обещание за извеждането им от експлоатация пред ЕС и го спази", добави Калфин, цитиран в съобщението на делегация на българските социалисти в Европейския парламент.