Сърбия да избере: Демокрацията или старите й амбиции?

За да не се взривят отново Балканите, Сърбия трябва да спре да се лута и да избере между демократичните принципи на Европейския съюз, в който иска да влезе и старите си амбиции за създаване на чисти, с ясни граници, разделени етнически, национални държави. Това каза Иван Николов, ръководител на Българския културно информационен център в Босилеград, населен с етнически българи, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

По повод предстоящите избори за Национални съвети, само след 2 месеца, (етническите българи в Сърбия ще избират свой Национален съвет, в ръцете на който са съсредоточени много сериозна власт, свързана с важни въпроси за живота им), Николов съобщи, че надеждите на българите в КИЦ в Босилеград са: "изборът за Национален съвет да е освободен от хватката на сръбските националистически партии, той да се деполитизира и да стане един истински орган на малцинствата, да решава самостоятелно за образованието на българския език, за културата и официалната употреба на българския език, поне в общините Босилеград и Цариброд. Давам си сметка колко ще е трудно това". Това каза гостът и добави коментара си за обещанията след президентската среща в Белград:

"Естествено, никой няма да обещае да направи живота ни по-труден, Сърбия в момента има нужда от българската подкрепа за членството си в ЕС и затова обещава да реши проблемите за ексзистенцията и националната идентичност на българите в западните покрайнини. Досега от всички поети през юни ангажименти е направен един жест: върната е отнетата паметната плоча на жертвите на Босилеградския погром от 1917 година, но липсва разрешение за поставянето й".

Стереотипите за българите като фашисти, окупатори, в литературата, изкуството, кинематографията, където българинът винаги е с негативен лик, са наслоенията от миналото, които трудно могат да бъдат преодолени, десетилетия са били част от сръбската доктрина, каза още Николов - от науката, образованието, надеждата за разрушаването е думите на президента Вучич да са начало на нов процес.

"Изписването на българските женски имена според българската именна система е нещо, което дълбоко засяга нашата малцинствена идентичност, защото по един префинен начин ни отдалечава от нашите сънародници в България. Това е един от механизмите за асимилация и сърбизация на българското население. След срещата на двамата президенти в Сърбияе взето е соломоносвско решение – вместо жените да носят окончанието „-ов“, да се записват имената по два пъти – първо по сръбския правопис и после според българския".

Решение - абсолютно безсмислено според госта и което ще създаде още проблеми. Не е ясно на кое име ще им дават актовете за раждане, документите за самоличност и на кой език ще са те, каза още Николов.

Осигуряването на учебниците на български език е нерешен въпрос, липсва политическа воля, каза още гостът. "За да има ученици и да се обсъжда въпросът на кой език ще се обучават, първо трябва в района да има развита икономика и да имат родителите на тези деца препитание".

Българските компании, дошли да се запознаят с инвестиционните възможности в района, тъй като българският бизнес има нужда от работници и българите искат да работят се сблъскват с тромавата процедура за уреждане на личните карти – скъпа и трудна, а идеята за създаване на автобусната линия не е ясно дали е оправдана икономически, коментира Николов.

"Някои хора си намират работа в София и пътуват всеки ден, но тук в Босилеград е различно. За неквалифицирана работна ръка от шивашкия бранш, каквато търсят работодателите, те едва ли ще предприемат сами решаването на въпроса с транспорта, защото въпреки че разстоянието до Кюстендил, където са производствените бази и 40 км, се минава граница. Българският парламент не уреди едно бързо и ефективно законодателство за получаване на тези български временни карти, с които единствен може да се работи в България. Сериозно зациклят нещата, няма промяна".

Изходът за нашите сънародници, живеещи в Западните покрайнини, е да се насърчават чуждестранните предприемачи в Босилеград, да се облекчава свободното движение на хора и капитали, "да се излезе от схемата на изнудвания, рекети, от която страда бизнеса в района". Гостът коментира е поведението на Сърбия по отношение на Косово.

Вижте повече във видеото на Bloomberg TV Bulgaria