Казусът "Шенген" няма да е лесен, ЕС страда от мигрантската вълна

Правителството на Гълъб Донев заговори за ответна реакция към Нидерландия и Австрия, след като двете държави изразиха ясно и категорично своите забележки към приемането ни в Шенген. Може ли действията на страната ни да променят ситуацията?

"Въпросът е с повишена трудност, но отговорът е много прост - не сме направили необходимото. Изискванията към Шенген са един комплекс от неща, които трябваше да се направят. Реформирахме "Гранична полиция", когато трябваше да се влезе в ЕС. Доказвахме с механизма за сътрудничество и проверка колко сме добри, получавахме похвали, но същевременно имаше много други неща, които се следяха в този механизъм, за който вече не говори", каза директорът на Фондация "Европейски Институт" Любов Панайотова в студиото на "Българя сутрин".

По думите ѝ проблемите на България не са отпаднали, а напротив - те продължават.

"Ясно може да се види кой кога е управлявал страната и какво е свършено през този период. България трябваше да влезе в Шенген в първите 3 години след присъединяването. Тогава, когато предпазната клауза, с която влязохме в нашия договор в ЕС, не беше активирана. Тя беше със срок на действие 3 години. Това означаваше, че страната не изостава, тоест не дърпа назад. Когато се присъединяваш към една европейска структура, колкото по-късно започнете интеграцията, толкова по-трудно става", коментира бившият правосъден министър Зинаида Златанова.

Панайотова е скептична по отношение на казуса "Шенген".

"Няма да става по-лесно. Страните от ЕС много страдат от мигрантската вълна. Евроскептицизмът надделява в самия факт, че не може солидарно да се реши проблемът с лагерите, които са в центъра на Париж, в центъра на Страсбург. Настроението в самите страни става все по-трудно за управление, да не говорим и за България", подчерта тя.

Попитана дали може да се сърдим на Нидерландия и Австрия, че са готови да ни наложат вето, Златанова каза: "Има такова течение в българската дипломация, което предпочита да се сърди на партньорите ни, отколкото да предприеме действия. То беше позабравено, сега виждам, че някак си отново е взело връх в дипломатическите страни. Успех носят честното отношение към проблема и бързото му решаване. Много е трудно, когато ти отказват нещо, за което ти смяташ, че си положил усилия."

Тя е категорична, че само с обещания не може, а трябват реални резултати.

"Засега Австрия остава с негативно отношение за присъединяването на България към Шенген. В свое изявление канцлерът каза, че само тази година 100 000 мигранти са задържани нелегално на австрийската граница, като 75 000 са се оказали нерегистрирани, въпреки че са минали през държави членки на ЕС. А анализ показва, че 40% от тях са избрали маршрут България - Румъния - Унгария. И допълни, че за да се съгласи България и Румъния да влязат в Шенген, трябва да се намали броя на хората, които преминават нелегално и са регистрирани", коментира кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Австрия - Гергана Нанкинска.

Директорът на Фондация "Европейски Институт" припомни, че мигрантите просто преминават през България и отиват в по-богатите страни: "И без да се замисляме, че имаме нужда от мигранти, демографската криза чука на вратата. Сред тях можеше да изберем кадърни лекари, психолози."

"Съществени реформи в областта на правосъдието, в МВР не са правени от 2007 година, когато България влезе в ЕС. Нямаме съществена реформа, която е донесла доверие както у българските граждани, така и в нашите партньори в ЕС. Шенген и еврото са едни от най-големите достижения не само на ЕС, а изобщо в света", допълни Златанова.

Гледайте целия разговор във видеото.