Жителите на Люксембург харчат най-малко за храна, жителите на Казахстан - най-много, а Русия заема 31-во място в класацията, сочи проучване на РИА Новости.
Делът на разходите за храна в семейния бюджет е един от най-важните икономически и социални показатели за условията на живот на гражданите в страната. В същото време експертите отбелязват, че делът на разходите за храна в общия им обем варира значително в зависимост от условията на живот във всяка конкретна страна.
Според експертите в страните с богато население и висок стандарт на живот делът на разходите за храна обикновено е нисък. В страните с ниски доходи и често високи цени картината е коренно различна. Тук храната е основният разход, който представлява голяма част от семейния бюджет. Според анализаторите всички останали разходи се основават на принципа на остатъка, предава БГНЕС.
Класацията, изготвена от експерти на РИА Новости, показва значителни разлики в дела на разходите за храна в структурата на семейните бюджети на европейските страни. За да се представи по-добре ежедневието на европейските граждани, рейтингът предоставя и данни за дела на разходите им за тютюневи изделия и алкохолни напитки, за посещения на ресторанти, кафенета и хотели, както и за разходите за отдих и култура. Класацията се основава на официални данни за бюджетите на домакинствата в европейските страни.
Първото място в класацията зае Люксембург. Според проучването жителите на страната харчат за храна едва 8,4% от разходите си. Следват Нидерландия и Обединеното кралство, съответно с 8,7% и 10,5%. Според експертите икономически развитите западноевропейски държави са начело на класацията.
Гражданите на бившия Съветски съюз и източноевропейските страни имат най-голям дял в потребителските разходи за храна. На последно място е Казахстан, чиито жители харчат повече от половината от разходите си за храна - 53%.
Класацията показва, че жителите на Молдова, Северна Македония, Беларус и България харчат повече от 35% за храна.
Анализаторите отбелязват, че делът на разходите за храна е тясно свързан с БВП на глава от населението. По правило колкото по-малък е делът на разходите за храна, толкова по-висока е стойността на БВП на глава от населението.