Германия в криза за работници, но мигрантите не намират работа

През 2016 г., когато стотици хиляди бежанци от Близкия изток избягаха в Германия, Инго Нойперт реши да помогне, разказва The Wall Street Journal.

Професор по социална работа, той стартира програма за обучение в Западна Германия за 25 млади бежанци да станат медицински сестри и медицински асистенти.

Само трима от тях са завършили 4½ годишната програма, каза Нойпeрт. Във втора, по-кратка програма, около една трета от кандидатите стигнаха до края. Проектът вече е замразен, според Университетската болница в Есен, Западна Германия, където се е състоял.

Германия е изправена пред парадокс: След години на рекордна имиграция, при която всяка година в страната пристига еквивалентът на населението на голям град, един на всеки шест души в Германия сега е роден в чужбина, в сравнение с един на всеки седем в САЩ.

Но за разлика от САЩ, Германия не успява да намери работа за новодошлите въпреки влошаващия се недостиг на работна ръка, който задушава икономическия растеж. Освен това най-голямата икономика в Европа ще трябва да запълни около седем милиона работни места до 2035 г., тъй като по-възрастните работници се пенсионират, прогнозират икономисти.

Експертите отдавна сочат имиграцията като решение, като казват, че Германия се нуждае от около 400 000 квалифицирани имигранти всяка година.

Засега настоящата комбинация от имигранти не запълва празнината. Официалните данни показват, че само около една трета от около 800 000 сирийци и афганистанци в трудоспособна възраст в Германия имат работа, която плаща данъци, в сравнение с две трети от германците, въпреки че повечето са пристигнали преди повече от пет години. Безработицата сред чужденците е около 12%, а за германците под 5%. В САЩ е по-вероятно чужденците да имат работа, отколкото местните.

Основният проблем: Много бежанци не са подходящи за работните места на висококвалифицирания пазар на труда в Германия и Германия не е много добра в обучението им.

За да промени това, Берлин планира да въведе базирана на точки имиграционна система по модела на Австралия или Канада през следващата година, надявайки се да привлече по-добре квалифицирани чужденци, но експертите по миграция са скептични. Дори и да успее, Германия вероятно ще продължи да приема голям брой лица, търсещи убежище, които не може да наеме, които ще попълнят редиците на получателите на социални помощи или ще увеличат статистиката за престъпността, където те вече са свръхпредставени.

„Бежанците и трудовите мигранти ще се състезават за една и съща инфраструктура“, каза Томас Либих, експерт по миграцията в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, базиран в Париж икономически мозъчен тръст.

В момента трудовите мигранти съставляват само един на всеки 10 новопристигнали в Германия, в сравнение с един на всеки трима в Канада. По-ранна европейска програма за привличане на квалифицирани чужденци, известна като "Синя карта", привлече общо около 70 000 работници в Германия през последното десетилетие.

Сега броят на бежанците отново расте след затишие по време на пандемията - основно от войната в Украйна и нарастващата емиграция от Близкия изток, Африка и Афганистан. През първата половина на годината повече от един милион души са се преместили в Германия - значително повече, отколкото през 2015 г., когато тогавашният канцлер Ангела Меркел посрещна сирийските бежанци.

В центъра за работа в Касел, град в централна Германия, Волф-Детлеф Цайзинг казва, че е имал напрегната година в подготовката на стотици украински бежанци да влязат на пазара на труда в Германия. Той е използвал 20 украински преводачи през лятото. Неговите служители казват, че съветват 60% повече хора на ден, отколкото в нормално време.

Въпреки това Цайзинг каза, че не очаква много от новодошлите да си намерят работа в Германия преди 2024 г., поради закъснения в намирането и последващото посещаване на езикови и интеграционни курсове.

Междувременно половината от германските фирми казват, че съкращават дейността си или се преместват в чужбина, защото не могат да намерят достатъчно работници. Нивото на безработица в Германия от 5,5% е близо до пълната заетост.

„Реалността е - бежанци или нищо“, каза Анке Добек, която управлява ВиК компания в югозападен Берлин. Тя наскоро нае млад афганистанец, след като той завърши 3½ години чиракуване в нейната компания.

Процесът на интеграция изисква „много сила и подкрепа“, каза тя. Човекът имаше нужда от помощ за документи и настаняване. Друг бежанец подписа договор за чиракуване, но не се появи след първия ден, каза Добек.

Германският железопътен оператор Deutsche Bahn нае около 26 000 нови служители тази година, отчасти за да запълни празнините в своята работна сила, тъй като по-възрастните служители се пенсионират. Компанията има 900 специалисти по подбор на персонал и активно набира персонал в повече от 10 страни, каза Керстин Вагнер, изпълнителен вицепрезидент на Deutsche Bahn за набиране на таланти. Около 23% от новоназначените тази година са родени извън Германия.

Въпреки това набирането на бежанци е скромно. Тази година компанията е разговаряла с 3200 потенциални кандидати от Украйна и е наела 65, каза Вагнер. Около 3,5% от новите служители на компанията идват от традиционни страни, изпращащи бежанци, включително Сирия, Украйна, Афганистан, Ирак, Южен Судан, Венецуела и Мианмар.

Основният проблем е квалификацията. Само около една трета от сирийските мигранти в Германия са завършили гимназия или техническо училище, в сравнение със 70% от имигрантите от Полша, според германската статистическа агенция.

В същото време търсещите работа се сблъскват с големи препятствия на един твърд пазар на труда, който защитава заемащите длъжността, изисква продължителни стажове и рядко признава чуждестранни дипломи, което често принуждава дори специалистите да се преквалифицират от нулата. Хелге Шееле, специалист по интеграция в центъра за работа в Касел, изчислява, че само 5% от неговите клиенти, избягали от Близкия изток и Африка от 2015 г. насам, са успели да се квалифицират като квалифицирани работници в Германия.

Рами Алхамей, 36-годишен адвокат от Дамаск, който живее в източногерманския град Хале, търси работа, откакто пристигна преди седем години, без успех. Той казва, че е изпратил около 500 заявления, прекарал е около 18 месеца в различни езикови, интеграционни и ИТ курсове и сега говори добре немски.

Той каза, че не може да работи като адвокат в Германия, защото има само бакалавърска степен, а не магистърска. Двама сирийски познати са завършили двугодишния магистърски курс, необходим за работа, но все още не могат да си намерят работа, каза той.

„Бих искал да се интегрирам в Германия, но е много трудно“, каза той. Въпреки тези разочарования, двама от братята му наскоро се присъединиха към него. „Тук е по-добре, отколкото в Сирия, където все още има война“, каза той.

Йоханес Хопе, психолог от Хале, помага на Алхамей в продължение на три месеца като част от местен доброволчески проект. Той каза, че е помогнал на двама от около половин дузина бежанци да си намерят работа през последните години. Единият, сирийски инженер, си осигури тригодишен стаж в Южна Германия, но напусна, след като му казаха, че немският му не е достатъчно добър. Втори намери работа в агенцията по труда, помагайки на бежанци да си намерят работа.

Друг проблем: Предлагането на работници от страни от Европейския съюз като Полша, които обикновено са по-квалифицирани от бежанците от Близкия изток и Африка, рязко се е забавило от началото на пандемията, според данни на ОИСР.

„Докато толкова много хора идват тук по хуманитарни причини, няма много място за миграция на квалифицирана работа“, каза Удо Марин, управляващ директор на Асоциацията на берлинските търговци и индустриалци.

Още анализи на сайта на Bloomberg TV Bulgaria