Защо Урсула фон дер Лайен е "най-влиятелната жена в света"?

Новинарските списания от 'Таймс' до австрийското 'Профил' поставят Владимир Зеленски на кориците си като Личност на годината 2022. Изборът на бизнес седмичника "Форбс" беше малко по-изненадващ: той посочи Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, за "най-влиятелната жена в света".

Добър избор. След слабото начало преди три години бившият германски министър на отбраната се превръща в европейския кризисен мениджър par excellence. С донякъде формалното си и сковано поведение Фон дер Лайен може и да е спечелила малко сърца и умове, но по време на пандемията и особено след нахлуването на Владимир Путин в Украйна през февруари тя си създаде репутация на човек, който успява да свърши нещо в Европа. ВДЛ (von der Leyen), както я наричат, "е машина", каза ми високопоставен служител в Комисията. "Тя е твърда, целенасочена и изключително ефективна."

Корупционният скандал "Катар-гейт", който се разрази в Европейския парламент, може би е поставил Фон дер Лайен на място за това, че не е предложила по-силен етичен орган на ЕС. Но тази критика е несправедлива. Тя е работила по него, но парламентът досега е отхвърлял много по-строгите правила, които се прилагат за Комисията. За правителствата на ЕС, които така или иначе смятат парламента за неудобен и не са склонни да подчинят собствената си институция - законодателния Европейски съвет - на стандартите за прозрачност на Комисията, стойността на VDL е другаде. В един неспокоен свят самочувствието на Европа - като мирна, основана на ценности общност с относително отворен пазар и малко геополитическо влияние - е подложено на сериозно изпитание и се нуждае от спешна корекция. Без Комисията те не могат дори да започнат да го правят, пише *Каролин де Грюйтер  за в. "Гардиън".

Тъй като Русия води икономическа и информационна война срещу ЕС, Китай се опитва да изстиска политически капитал от икономическите зависимости, а САЩ поемат по пътя на протекционизма, успешният европейски модел се нуждае от защита. Ето защо европейските лидери сега предприемат стъпки към "повече Европа", които преди не желаеха да предприемат. По време на пандемията те се споразумяха за съвместно закупуване на ваксини и за големи финансови инжекции за засегнатите икономики. От февруари насам те засилиха общата сигурност и граничния контрол, приеха милиони украински бежанци, възобновиха процеса на разширяване на ЕС и предприеха действия за осигуряване на общи енергийни доставки. Междувременно Европа се стреми да стане първият в света блок с неутрални въглеродни емисии.

Европейските правителства не обичат да "европеизират" правомощията си на национално ниво - освен ако, както казва бащата-основател Жан Моне, няма криза и "не знаят какво да правят". Сега е такъв момент. Националните лидери са изправени пред огромни проблеми, които не могат да решат сами. Те търсят съвместни решения, като Фон дер Лайен е едновременно доставчик на услуги и акушерка.

Тайната на първата жена-председател на Комисията не е нито в това, че заема неоспорима силна позиция, нито в нейната харизма. През последните години процесът на вземане на решения в ЕС става все по-междуправителствен, като съответно "Брюксел" губи своята власт. Лидерите на държавите членки могат да се съгласят с европейски решения дори по политически чувствителни за гражданите им въпроси, като например сигурността, паричната политика, здравеопазването или миграцията. Но те искат да държат на къса каишка своя изпълнителен орган - Комисията.

Те постоянно искат от Комисията да им представя проектопредложения за нови европейски закони и разпоредби. В същото време те отслабват институциите на ЕС - и често заобикалят парламента - като намаляват бюджетите и запазват за себе си контрола върху изпълнението на политиките. По време на пандемията те се съгласиха да вземат съвместно над 700 млрд. евро за подпомагане на засегнатите страни, като същевременно настояваха всичките 27 държавни и правителствени ръководители да вземат съвместно решение за това какво и на кого да се отпусне. Същото се случва и сега с енергийната сигурност, миграцията и външната политика. Миналата седмица всички 27 държави трябваше да подпишат пакета от 18 млрд. евро за помощ на Украйна, на който Унгария заплаши да наложи вето, ако не бъде деблокирано собственото ѝ финансиране от Брюксел.

По този начин ЕС се превръща в един голям базар за националните правителства, придружен от пазарлъци и драматични протести. Така компромисите стават все по-тромави и сложни, по-малко прозрачни и по-малко отговорни. Но повече от всякога държавите членки се нуждаят от експертния опит на Европейската комисия - правен и друг - за изготвяне на общи политики, планове и компромиси. Фон дер Лайен осигурява това денонощно.

Служител на Комисията ми каза, че тя е "по-добра" от известния си предшественик Жак Делор. Тази забележка подчертава как се развива ЕС. Делор беше двигател на единния пазар и паричния съюз, запечатани в Договора от Маастрихт. Той беше визионер. Фон дер Лайен е по-скоро прагматик. Държавите членки изискват от Брюксел повече от всякога - от евтин газ и по-строги правила за борба с корупцията до нова политика за държавна помощ, която да предотврати преместването на компаниите в САЩ.

За да изпълни всички тези задачи, Фон дер Лайен ръководи Комисията като военна операция. Тя спи в малко помещение до кабинета си (за което плаща наем), като редовно изисква от служителите в петък вечер да подготвят доклади за заседанията в неделя сутрин. В политическо отношение тя се държи на тясно, държи всичко в тайна (включително преговорите за Брекзит) и често оставя другите членове на Комисията в неведение. Това не я прави популярна сред служителите. Служителите се оплакват, че са хронично претоварени. Свободните работни места остават незаети с месеци, тъй като назначенията не са били одобрени от ВДЛ.

Това обаче е начинът, по който бившият лекар предоставя услугите си. Националните дипломати, които винаги са били готови да обвинят комисията, сега я хвалят за това, че им е предоставила услугата, която изискват. От време на време тя използва това доверие, за да ги насочва, както в старите времена, когато комисията беше по-могъща сила. Например, тя ги подтиква към спорни решения, които не им харесват - като например спирането на повече от половината от европейското финансиране на Унгария за нарушаване на условията на ЕС за върховенство на закона. Тази принципна позиция спечели на Фон дер Лайен голямо уважение в парламента, чиито членове бяха започнали първите процедури срещу Унгария преди години и искаха да видят как те ще дадат резултат в крайна сметка.

Насочването на 27-те правителства към общи решения трябва да бъде задача на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Той се ползва с малко уважение в европейските столици, а още по-малко в Брюксел. Затова правителствените ръководители често се обръщат към председателя на Комисията да изпълнява и тази роля. Покрай ВДЛ Европа изглежда най-накрая получава онзи единен телефонен номер, за който Хенри Кисинджър винаги е казвал, че му е необходим, ако иска да се обади на Европа.

*Каролин де Грюйтер е нидерландска писателка, кореспондент за Европа и колумнист на NRC Handelsblad.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.