Срива ли се цивилизацията ни: Какви са причините и можем ли да предотвратим процеса?

Знаели ли са хората от късната бронзова епоха, че тяхната цивилизация се срива? Тази мисъл има и друга половина. Ако самите ние - в Съединените щати и по света - се намираме в ранните етапи на колапса, дали изобщо бихме го осъзнали? И какво бихме направили по въпроса?

Колапсът на обществата е вълнувал историци, археолози и антрополози от Полибий в древността до Едуард Гибън през XVIII в., а днес е все по-голямо интердисциплинарно поле от учени (освен че е породил цял жанр апокалиптични антиутопии в стил "Лудия Макс" в Холивуд).

Научният въпрос, на който никога не е даден окончателен отговор, е дали можем да свършим като тях. За учения Джаред Даймънд "те" може да са гренландските скандинавци или жителите на Великденския остров; за антрополога Джоузеф Тейнтер това са римляните от късната империя, маите и обитателите на културата Чако. За други, като авторите на книгата "Как се сриват световете", това са хората от късната бронзова епоха, китайските династии Хан и Дзин, ацтеките и Киевска Рус - и дори медоносните пчели (чиито кошерни общества се сриват от десетилетия, което има огромни последици за опрашването, а оттам и за храната и хората).

Трудното е да се определят причините за тези сривове. Един историк преброи 210 различни обяснения за падането на Западната римска империя. Често тезите на учените отразяват и модата на времето. Просвещенският мислител Гибън обвинява за падането на Рим загубата на граждански добродетели, която той свързва с разпространението на християнството. Даймънд, който пише по-отдавна, обвинява за изучаваните от него сривове деградацията на околната среда, причинена от човека. Вероятно не греши, но също така не е цялата история.

И днес имаме много припокриващи се проблеми - от политическата поляризация и неравенството до изменението на климата, войните, глада, пандемиите и масовите миграции. Тези фактори са присъствали и при историческите сривове.

Една всеобхватна теория започна да доминира в тази област. Тя идва от основополагащия труд на Тейнър "Колапсът на сложните общества", публикуван през 1988 г. Както подсказва заглавието, Тейнър забелязва, че цивилизациите с течение на времето стават все по-сложни, за да се справят с нови проблеми или предизвикателства - от имперска експанзия до снабдяване с храна и социална стабилност. Техните администрации, йерархии, бюрокрации, технологии, вериги за доставки и други институции натрупват все повече отделни части и специализирани роли, които трябва да работят заедно.

Сложността има цена - във физическа енергия, административно триене и други форми. Храната, работната сила или (в наше време) изкопаемите горива са на изчерпване; данъците и налозите стават обременителни; информационните потоци се преплитат или развалят; точките на провал се увеличават. Цивилизацията става крехка, без членовете ѝ непременно да го осъзнават.

Ако такова сложно общество бъде подложено на външни или вътрешни сътресения, то може да се срине. Обикновено сътресенията включват суша, глад, епидемии, миграция, бунтове, граждански войни и нашествия.

Какво представлява колапсът? За Тейнър това е закъсняло, неволно и бързо опростяване. Империите или нациите се разпадат на по-малки единици; веригите за доставки и търговските пътища се разпадат; хората напускат градовете и се изселват в провинцията, за да си набавят или отглеждат сами храната си. Населението намалява; литературата и обучението се губят; редът отстъпва място на войнствеността и анархията. Не всички членове на разпадащото се общество (например робите) непременно ще оплакват подобно опростяване. Но като цяло то звучи мрачно.

Историческият колапс, който по изненадващ начин изглежда най-подходящ за нашата собствена ситуация, е най-старият от случаите, които споменах. Ерик Клайн, професор в университета "Джордж Вашингтон" и автор на книгата "1177 г. пр. н. е.: Годината, в която цивилизацията се срина", обяснява:

"Късната бронзова епоха в Западна Евразия прилича на нашия свят по това, че Средиземноморието и Близкият изток са били "глобализирани". Микенци, минойци, кипърци, египтяни, хети, ханаанци, асирийци, митани, анатолийци и други са търгували помежду си в сложни и взаимозависими вериги за доставка на всичко - от вино и зърно до сандали. Среброто идвало от Гърция, златото - от египетски Судан, медта - от Кипър, а калаят (необходим за производството на бронз) - от Афганистан.

Но в рамките на няколко от тези общества, както и на общата им цивилизация, се натрупвала сложност. Никой вече не си бил самодостатъчен, всеки зависел от цялата система, за да продължи да функционира. Нещо повече, елитите в Микена, Анатолия и другаде не само експлоатирали нисшите класи, за да платят нарастващите разходи за сложността, но и се борели помежду си за останалите икономически ренти. Обществата и цялата система станали крехки, въпреки че няма доказателства хората да са осъзнавали риска.

След това последваха сътресенията. Едно от тях е и продължителната суша, която предизвиква глад. Друго е свързано с болести (египетският владетел Рамзес V вероятно е починал от дребна шарка). След това, и вероятно като последица, са настъпили масови миграции - тогава, както и сега, наричани инвазии от приемащите народи. Мигрантите по онова време, дошли от цялото Средиземноморие, били наречени морски народи (сред техните потомци били филистимците в Газа, които по-късно дали името си на Палестина). На всичкото отгоре имало и силни земетресения.

Историята на срутването, която се простира между тези исторически факти и мита, е тази за Троя (някои учени смятат, че конят на гърците, свързан с Посейдон, всъщност символизира земетресение). Но сривът, независимо от това къде е започнал, е довел до падането на всички известни цивилизации, тъй като те са били взаимосвързани. В рамките на две или три поколения, казва Клайн, големите единици се разпадат на части. Координацията, информационните и търговските потоци спрели, изкуствата и грамотността намалели, населението се свило. Нещата изведнъж станали много по-прости. По-късните поколения наричат тази простота първата тъмна епоха".

И Клайн, и Тейнър ми казаха, че виждат тревожни паралели днес. Нашите общества и икономики са станали най-сложните (и следователно най-скъпите) в историята, а ние изглежда сме неспособни да се опростим доброволно. (Сега е данъчният сезон в САЩ. Трябва ли да казвам повече?) Имаме вътрешноелитни конфликти (наречени поляризация) и неравенство. Имаме и външни сътресения: болести като атипична пневмония и Covid-19, климатични промени, наводнения, пожари, суши и глад, като последните са причинени както от глобалното затопляне, така и от войната. Имаме и масови миграции от Глобалния юг към Европа и САЩ. Имаме и войни, много войни.

Напоследък Тейнър обръща особено внимание на разкъсванията в глобалните ни вериги за доставки - например на полупроводници - било то в резултат на пандемията или на войните в Украйна или в Червено море. Клайн смята, че съвременният еквивалент на оловото от бронзовата епоха може да бъде литият или редкоземните метали: Ако тези потоци бъдат нарушени, ще се нахвърлим едни на други. И Тейнър, и Клайн смятат, че ние, както и хората в миналото, не разбираме обратните връзки в системите, на които разчитаме, което може да доведе до катаклизми, които са "нелинейни", т.е. катастрофални.

Вярно е, че имаме предимства пред нашите предшественици: по-усъвършенствани технологии и наука и вероятно по-голямо самосъзнание. Но живеем и с нови, изкуствено създадени и екзистенциални рискове, с които нашите предци никога не са се сблъсквали: химически, биологически и най-вече ядрени оръжия, както и зараждащ се изкуствен интелект, който може да придобие собствен разум. В същото време, що се отнася до мъдростта, кривата на обучението ни през последните три хилядолетия изглежда плоска.

Колапсът никога не е краят. В първата тъмна епоха хората в крайна сметка се научават да използват желязо, а народи като финикийците процъфтяват в нови ниши, стандартизират азбуката и посяват семената на възродената човешка слава. "Ние финикийци ли сме или микенци?" - попита ме риторично Клайн: "Ще се адаптираме ли или ще изчезнем?" И всичко, което си помислих, беше: Много силно предпочитам изобщо да не се разпадам.

Целият анализ на Андреас Клут - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria