Паденията и възходите вървят ръка за ръка не само в спорта, но и в живота. Търсещите постоянно подобрение в резултатите нямат здрава връзка с реалността, защото желанията им са утопични. Намирането на постоянството и гравитирането около една стабилна линия на развитие, със своите спадове и възходи, вече е реална и изпълнима цел.
"Постоянство" е дума, която със сигурност не можем да използваме, ако искаме да олицетворим годината на германския шампион Байерн Мюнхен. Баварците изпращат една много странна сладко-кисела 2019 година и не съм сигурен дали самите те могат да й поставят точна и обективна оценка.
Програма "минимум" беше изпълнена с "основното ястие" - седма поредна сребърна салатиера през пролетта. Имаше и вкусна "гарнитура" - Купата на Германия. Може би най-красивият трофей (направен e от позлатено сребро и по него има 18 нефрита, 12 турмалина и 12 планински кристала) във футбола. И един от най-скъпите (оценява се на 100 000 евро).
"Десертът" обаче липсваше. Не само сладката черешка, но и цялата торта под нея се загубиха от погледа на баварците. Трофеят в Шампионската лига остана на цели пет мача от Байерн, защото отборът отпадна още на осминафиналите от бъдещия европейски шампион Ливърпул след 7 поредни класирания поне на четвъртфинал.