У-лицата: Здравеопазването – мечти и посоки

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Лекарите по света и у нас

Откакто сме влезли в ЕС, около 80% от всеки випуск студенти - лекари напускат България. Проблемът не трогва различните правителства в годините на демокрацията Сега има плахи стъпки да се правят промени в тази насока, които обаче не са никак достатъчни. Доктор Спартак Вълев е онколог и участва в Асоциацията на специализантите. От там успяват да променят наредбата и днес специализантите получават заплати и осигуровки, докато преди години това се е считало само за част от обучението им. И въпреки че днес нещата са различни, младите доктори не спират да напускат България.

"Има свободен пазар и всички лекари се вливат в него. Както у нас младите бягат от Северозападна България, така и медиците си тръгват от страната, защото навън заплащането е 10 пъти по високо", разказва ни доктор Вълев. Той коментира случващото се в здравеопазването, което доведе и до вот на недоверие на кабинета "Борисов 2" през миналата седмица.

Реформите

Под реформи медиците разбират две неща – разбиване на монопола на здравната каса със създаването на частни фондове, които следят до стотинка как се случват плащанията. Второто е хората да избират как да се осигуряват по принципа на пенсионната система. Ако си човек, който държи на сигурността, даваш повече средства и знаеш ,че здравноосигурителната ти вноска ще осигури най-доброто лечение. Други пък се чувстват здрави, защото спортуват, хранят се правилно и предпочитат да плащат по-малко за здравно осигуряване. В момента всички получават едно и също здравно обслужване, но всеки плаща различна здравноосигурителна вноска, което не е справедливо, казва лекарят.

Монополът на здравната каса е корена на всяко зло в здравеопазването

Когато здравен министър е станал човек с десни политически убеждения, всички са помислили, че ще се създадат частните фондове. Здравната каса разполага с 4 и половина милиарда бюджет на година. Тя ги разпределя по свое усмотрение и не носи никаква отговорност за това как се разходват. Според доктор Вълев, всяко зло в здравеопазването, всяка неуредица, ако се проследи, се стига до монопола на здравната каса. Сама по себе си тя трябва да съществува, но не и да има такъв монопол. 

"Хората, които създадоха здравноосигурителна каса се опитаха да направят първата крачка и никой, вече 20 години, не направи втората, въпреки че се сменяха правителства от всякакви цветове на дъгата", обясни медикът.

Здравна карта 

Макар и бавно, с раздути разходи, се създаде здравна карта. Тя представлява проста и елементарна статистика за това къде какво население има, каква е заболяваемостта му и с какви болнични легла разполагаме. Стига се до извод, който всички знаят: в малките населени места няма достатъчно персонал и болнични заведения, а по-големият им брой е струпан в столицата.

Подобна информация притежава здравната каса. Тя получава всекидневни данни за това колко хора са хоспитализирани, къде и с каква диагноза.

"Това, което здравната карта показва е дали е балансирано по места здравеопазването, без да си даде сметка, че човек може да боледува докато е на гости. Също така има населени места, където болните предпочитат да не се лекуват по местоживеене, а искат да пътуват. - обяснява доктор Вълев - Ако здравната карта казва, че в София има повече легла, трябва част от тях да бъдат закрити. А причината в столицата да има повече легла е, защото много хора от провинцията предпочитат да се лекуват именно там", настоява Вълев.

"Откакто е създадена здравната каса, идеята е парите да следват пациента. Чисто теоретично означава болниците да се опитват да си повишат качеството, за да привлекат пациенти. – разказва лекарят - Ако имаш пациенти, имаш пари – доброто качество стимулира болниците".

Проблемът, според специалиста идва от порочните практики, които някои болнични заведения имат. Там се водят пациенти, които всъщност не се лекуват при тях. И понеже здравната каса няма стимул да ги санкционари, те съществуват. 

Според доктор Вълев, здравната карта, ако получи силата на закон, нарушава избора на пациента. Една болница може да се окаже излишна, защото в София има много онкологични болнични заведения, например.

"Ако закрием нашата дейност, пациентите ще са задължени да ходят по местата, откъдето са избягали. Т.е. човек не се лекува там където иска, а където държавата каже", настоя той. 

Министърът отрича, че има намерение да закрива болници. По думите на лекаря, той и не може, няма тази власт, но в наредбите, които се изготвят, здравната каса може да сключва селективно договори.

"Всички могат да отговарят на изискванията, но монополистът може да си избере самостоятелно, на базата на тотално нерегламентирани критерии, с кого да сключи договорите. Това отваря вратите за корупция в здравната каса", настоява Вълев.

Пръстовите отпечатъци

Идеята за пръстови отпечатъци идва от "мъртвите души" в болниците. Този проблем не е на министъра, а на здравната каса. Тя може да го оправи много бързо – с проверки по места. Но ето, че първо се появиха четците във всички болници, които отчитат личната карта на лекуващия се. И понеже се оказа, че има възможност четецът да отчита и копие от лична карта и някои болнични заведения се възползват от това, министър Москов решава да въведе пръстови отпечатъци.

В повечето европейски страни, разказва доктор Вълев, този проблем е решен с електронно досие, което побира цялата здравна история на всеки пациент. В него влизат всичките му изследвания, консултации, епикризи, съхраняват се онлайн. Достъпът се получава от личния лекар и болницата, където се лекува човекът. А досието представлява карта, която е и форма на идентифициране. Липсват бумащини, листа.

Според доктор Вълев, електронното досие е по-добрия вариант от пръстови отпечатъци, сканиране на ретината или взимане на ДНК-проби.

Критерий за комплексност

Специалистите в онкологията са притеснени от нова наредба за комплексност, според която болниците, които я осигуряват, ще са с предимство да сключват договор със здравната каса. В повечето случаи онкологично болните имат нужда от повече от едно лечение - хирургия, химиотерапия, лъчетерапия. В момента те получават едно лечение на едно място, друго – на друго.

Доктор Вълев смята, че това е най-добре работещия механизъм, тъй като у нас няма болница, в която да има най-добрата коремна хирургия, най-качествената химиотерапия или лъчетерапия. По думите му този критерий за комплексност е измислен, за да обслужва нечии интереси.

Според него фактът, че хората ходят на различни места да осъществят различните си лечения е нужно, защото така имат възможност да бъдат при най-добрите специалисти.

"Ако са задължени да ползват една болница, може да са при най-добрия хирург, но после цялостното им лечение да се опропасти", обяснява той.

Легализиране на марихуаната за медицински цели

Доктор Спартак Вълев участва и в инициатива, която се бори да бъде разрешена медицинската употреба на марихуаната.

"Тя е изключително полезна за онкоболните. За хората, които са с най-тежки случаи, в краен стадий и провеждат химиотерапия", разяснява лекарят. По думите му марихуаната има няколко позитивни действия за организма. Сред тях е увеличаването на апетита – особено важно за онкоболните, които се намират в състояние на недохранване, тъй като самото заболяване води до липса на апетит.

Също така провеждането на химиотерапия води до гадене, повръщане..., а марихауната намалява степента на гадене, повишава им апетита, а това подобрява живота им. Другото полезно действие е, че усилва ефекта на стандартните обезболяващи, които и без това са тежки опиати. В повечето случаи не може без тях. Така дозата на тези силни болкоуспокояващи може да намалее, ако се употребява марихуана.

"В нормалните държави тя се използва като стандарт. – казва докторът и допълва, че тя има доказан антидепресивен ефект. Глупаво е, заради предразсъдъци и неадекватности в закона това лечение да се отказва на тежкоболни. Ние използваме опиати на основа на хероин, което си е истинска отрова, а марихуаната е несравнимо по-нетоксична", разяснява доктор Вълев.

Лечението в чужбина

Когато човек чуе страшна диагноза, естествено търси най-доброто място, където може да се лекува. Често българите се насочва към Турция - близка дестинация, където могат да бъдат добре лекувани.

Онкологът смята, че и у нас лечението може да е на качествено ниво, зависи от болничното заведение. Изборът да се лекуват извън страната, правят хора, които вече са пробвали у нас, но са се разочаровали. Често идват от малките градове, където няма къде да бъдат лекувани. Недоволните пациенти предпочитат да си платят, за да получат качествено обслужване, което е естествено, обяснява доктор Вълев и допълва, че от този избор до голяма степен зависи бъдещето на болния.

Според него, обаче, често в чужбина се правят ненужни изследвания, които увеличават допълнително и без това скъпото лечение. Все пак пациентът се чувства спокоен, че му се обръща достатъчно внимание.

Нова техника

Често хората избират да се лекуват в чужбина, защото там има добра техника. Ето, че и в България се купи нова апаратура за лъчетерапия, но се оказа, че няма специалисти, които да работят с нея. Според лекаря най-важни за тази техника са ядрените физици, тъй като апаратите са сложни и опасни за работа. Именно тези специалисти  изработват терепевтичния план.

"У нас като цяло лъчетерапията не е добре финансирана", обяснява докторът и допълва, че за нея се изискват твърде много средства, които здравната каса няма откъде да намери.

Надежда

На въпрос дали е нужно да се дава надежда на хората, чули страшната диагноза, доктор Вълев споделя, че тя е важна, за да има човек желание да се бори. И все пак с уточнението, че подхранването на фалшиви илюзии е напълно излишно. Те са в сферата на шарлатанството.

"Човек в това състояние е много уязвим. Много субекти са готови да се качат на гърба на един онкоболен.- разказва специалистът - Хората дават стотици на месец за хранителни добавки и правят безумни диети. След тях и един курс химиотерапия се възстановяват по-трудно, отколкото ако се хранят нормално. Доктор Вълев обяснява, че се е случвало да бъде приятно изненадан от пациенти, чието здравословно състояние се е подобрило, въпреки тежката диагноза, която са получили. Допълва и, че има хора, които предпочитат да не умрат на химиотерапия, а да изживеят нормално живота си. "Човек има право на избор", казва той и допълва, че той е важен, но само като близките на пациента не са скрили истината от него и са му обяснили точно каква е поставената му диагноза.

Спартак Вълев

Естествено, като всеки млад лекар и Спартак Вълев е бил изправен пред  дилемата да живее у нас или в чужбина. Работил е 8  години в държавна болница. Вече не е там. Продължава професионалния си път в частния сектор, но има колеги на неговата възраст, които още разчитат на финансовата помощ на своите родители. А причината той да остане е, че когато започва специализацията си, онкологията много бързо се е развивала и той просто е уловил вълната.

"Ако не бях започнал да се занимавам именно с нея, сигурно нямаше да съм в България", разказва той. 4-5 години дори е бил най-младия специалист - онколог в България.

"Буквално имаше шепа хора, които се занимаваха в тази област, при положение, че населението у нас боледува много именно от онкологични заболявания.", разказва той. Това, което притеснява него и колегите му, са постоянно сменящите се наредби, които често не водят до нищо добро. Непрестанната борба с тях е изтощаваща. "В онкологията една положителна промяна в нормативната наредба е предхождана от три негативни. За да не се случат, специалистите се организират да се борят активно срещу тях, да вземат социална позиция за те да отпаднат и да мине едната позитивна.", разяснява лекарят.

При него са се лекували много хора. Слава Богу, има и успели да преборят болестта. Фактът, че има толкова много с подобни заболявания, го амбицира да продължи да работи тук. Има хора, които пътуват по 8 часа на ден, за да направят преливанията си именно в клиниката, където той работи. И все пак, ако реформите в страната наложат тя да се закрие и той трябва да работи в по-неизгодни условия, алтернативата му е една.  И още един млад специалист ще напусне България.