У-лицата с Мартин Петков - за театъра по време на COVID и Симо

Мартин Петков е роден на 14 октомври 1996 година в София. Завършил е Първа английска гимназия в столицата. След това продължава образованието си в НАТФИЗ със специалност „Актьорство за драматичен театър“ в класа на проф. Атанас Атанасов. Възпитаник на актьорската школа на Малин Кръстев.

Играе в постановки на Театрална работилница „Сфумато“. Играе в представленията на Софийската опера и балет „Мамма мия“ и „Клетниците“. Става известен с ролята на Симеон в криминалната драма „Братя“.

- Как Мартин се превърна в Симеон от „Братя“?

-  Мартин отчасти носеше някакви данни на Симо, така че при превръщането не му беше толкова трудно. По-скоро ми беше едно припомняме, едно връщане назад. Защото Симо всъщност прилича на това, което Марти е бил преди 5-6 години. Докато бях в училище. До голяма степен характерът ми приличаше на този на Симо. В това отношение не ми беше трудно да вляза в ролята на този герой, защото просто трябваше да си  припомня някои неща, които съм правил. А иначе за това, че е хакер, че много разбира от компютри – това е много далече от мене. Аз дори нямам компютър вкъщи. Не ме влече. И трябваше малко да го проуча това поведение на компютърния nerd.

-  На какво Симеон научи Мартин?

- Освен в хакерството – може би да не се доверява много в любовта. Както знаем, Симо е имал три опита за връзки, но все нещо не му се получава. Нещата, които на него му се случват като персонаж ме учат и мен като човек.

-  Симо претърпява много трансформации, на Мартин случват ли се такива неща?

- Ето това ми беше предизвикателство. В третия сезон персонажът влиза в по-тъмните среди, мафиотските среди. Започва да се занимава даже с наркотици малко в началото. И тъй като аз като човек не съм правил такива неща, ми трябваше някаква доза проучване как се държат хората, които се занимават. Това не е човек, който изцяло става друг. Той в същината си пак е Симо – едно момче, което много силно се опитва да се впише, да бъде приет. Тъй като не му остава друг избор. Преди можеше да разчита на семейството си, а сега тази зона на комфорт я няма. И той търси някакво място, където може да бъде някой, може да бъде значим. И единственото такова място, което му се предлага, е мафиотските среди. Затова трябва да подражава на тези хора. Беше ми много интересен този процес – да вляза в кожата на човек, който се опитва да влезе в тези среди.

- В сериала снимаш заедно с доста млади актьори – Владимир Михайлов, Алекс Иванов, Радослав Владимиров, Йоанна Темелкова и др. С кого успя да се сближиш най-много?

- С всички успях да се сприятеля. Екипът е много готин. Всички са много отворени като хора. Всички са много земни хора, не са надути. И винаги са готови да помогнат, ако нещо се затрудниш. Винаги са готови да се пошегуват, ако стане твърде напрегнато по време на снимачния процес. Винаги са готови да си поговорят с теб, чисто човешки. Няма човек, нито в актьорски екип, нито в техническия, с когото не съм се сприятелил. Аз съм благодарен, защото съм чувал, че на други места невинаги има тази хубава връзка между екип и актьори. Тук нещата вървят много гладко. А най-близък съм с хората, с които снимам по-често – телевизионните ми майка и баща Искра Донова и Стойо Мирков, текущата ми приятелка Поли, или Елеонора Иванова.

- Каква роля искаш да изиграеш?

- По принцип ми се иска да играя роли, които максимално се отдалечават от мен като човек. Защото те ме предизвикват като актьор да търся и да дълбая в себе си. И колкото повече се отдалечава една роля от моята същност, толкова по-любопитна ми е тя и толкова повече ме предизвиква. Например в представлението „Белият плъх“ човекът, който играя не е много близък до мен. Той е с доста различен характер от моя. Много голяма „лаборатория“ си правих с този персонаж – да го изследвам, да го проуча как се държи и защо се държи така. Но веднъж влезеш ли в него, всичките му действия ти изглеждат логични. Разбираш защо извършва определени действия. Искам да изиграя някаква роля, която е по-тъмна, в по-голям контраст с мен.

-  А с кого би желал да играеш в сериал, представление или игрален филм?

- Много бих искал да се срещна на една сцена с Валентин Ганев, на когото се възхищавам много като актьор, с Леонид Йовчев от по-младите актьори. С Малин Кръстев, много са.

- Всъщност с Малин Кръстев се срещаш още докато си ученик. На какво те научи той?

- Да. Докато бях ученик в 10 клас разбрах за една школа в Младежкия театър. Малин всъщност я прави. Реших да се запиша и отидох, но се оказа, че не може просто така. Оказа се, че трябва да мина през кастинг и те да преценят дали ще ме вземат или не. Казаха ми да си подготвя материал. Аз научих един кратък разказ на Йордан Радичков за ламята. И си спомням, че бях много притеснен. Беше много смешно, защото още не се бях научил да казвам буквата „л“. Научих, че я изговарям неправилно няколко дни преди кастинга. Тренирах вкъщи много. По ирония на съдбата текстът ми беше бъкан с „л“-та. И се борих на сцената с мисълта казвам ли го правилно или не. И може би Малин и другите го усетиха. След няколко дни ми се обадиха и казаха, че съм избран. От Малин научих А, Б, В-то на театъра, неговите основи. Той ми ги даде. Преди това не се бях занимавал с театър. Буквално първите стъпки ги взех от него. Научих се да бъда много дисциплиниран, тъй като това е много важно в тази професия. Трябва да имаш уважение към партньора, да си непрестанно любопитен, търсещ. И такива ценности, които много хора, излизащи от НАТФИЗ не ги носят.

-  А вече разпознават ли те на улицата? Спират ли те?

- Случва се, да. От време на време ме спират. В началото си мислех, че моята таргет група са хора на по 40-50 години. Но напоследък ме спират и тийнейджъри и по-малки деца на около 10 години.

- Определено пандемията навлезе във всички сфери на обществения живот. Ти как я усети?

- При мен интересното е, че пандемията ми даде нова възможност. През май или юни миналата година разбрах, че съм одобрен на кастинга за сериала „Братя“. Не мога да кажа, че съм имал трудни моменти по време на пандемията, но успявах винаги да си намирам работа. Положението е трудно, но не означава, че не можеш да си откриеш работа. И аз съм много благодарен, че се случиха нещата със сериала, защото ме научи на много неща и продължава да ме учи и като човек, и като актьор. Може би съм късметлия, че можех да работя. В театъра беше по-сложно, защото постоянно отваряха и ги затваряха. Има много хора, които се страхуват от вируса и за това не ходят на театър, други пък се страхуват от ваксините. И за това пак не ходят. И въпреки изискването за зелен сертификат театралните зали са пълни. Въпреки страховете, които се насаждат, на хората им се ходи на театър. Преди няколко дни имах представление, на което даже връщаха хора.

-  Но ти си ваксиниран. Показваш, че хората не трябва да ги е страх.

- Разбира се. Смятам, че за момента това е единственият даващ резултати начин да се справим с тази пандемия. Всеки човек има правото да избира да се ваксинира или не, но според мен вредите, които вируса може да ти нанесе, са в пъти по-големи, отколкото нищожните евентуални странични ефекти от ваксината. Има хора, които няма да го изкарат толкова леко и трябва да мислим и за тях.

- Как се играе на театрална сцена при ограничения, какво чувстваше ти, докато играеше пред празни столове?

- Със сигурност се усещаше липсата. Защото театърът се играе пред хора. Ако няма тази обратна връзка се обезсмисля цялото това нещо. И когато публиката беше намалена се усещаше и липса на енергия от страна на актьорите. И на моменти, в които е имало готини и бурни реакции, сега са доста по-обрани, по-оскъдни.

- По време на първия локдаун, когато всичко беше затворено, как се съхрани, какво правеше?

- Стоях си вкъщи, свирих на пиано. Аз имам такова и съм самоук. Учих се самичък, не съм имал учители. Но ми е много любопитен този инструмент. Свирих си и се забавлявах.

- Къде можем да гледаме Мартин Петков за в бъдеще?

-  Mоже да го гледате в представлението „Белият плъх“. Следващата дата е 16 декември от 19 часа. Също в „Мамма мия“ в Операта, както и в „Клетниците“ - отново там. За момента няма конкретни дати за тях заради повишаващата се заболеваемост.