Всеки знае, че едно от най-трудните неща през годината е да се избере подарък за възрастен човек. Нашите баби, дядовци, майки и бащи казват, че имат всичко, а да се избере нещо за тях си е мъка. Днес в "Без будилник" ще ви дадем една прекрасна идея, която може да приложите още за следващия повод, а може и въобще да не чакате такъв, за да зарадвате свой близък.
С Евелина Йорданова се срещаме в залата за латино танци на столичната улица "Хан Аспарух". Школата й вече е на 12 години, а от 5 години насам има групи по латино танци за възрастни дами.
Самата Евелина е бивш състезател по спортни танци, но нещата в живота й се обръщат така, че превръща хобито си в професия. Завършва Спортната академия и основава школата си. Първоначално започва да учи на латино танци най-малките. После и тийнейджърите, и родителите им.
"В един момент се оказа, че има потребност и за група за възрастни дами. Те са баби на танцуващите деца, надничаха през вратата, за да видят какво се случва", разказва тя.
Групите са от по 8-10 души, защото Евелина държи да познава лично всеки от танцьорите си. В момента води 4 групи от по 10 възрастни дами, но продължава да води и групи с деца, подрастващи и родители.
Евелина твърди, че е трудно да се отговори на нуждите на всички групи. Програмата за всяка възрастова група е различна. Така например за възрастните дами се подбират по-нежни, романтични, бавни и спокойни мелодии. Избира песни с душевност. "Възрастните дами имат нужда от топлина, от общуване", обяснява тя и допълва, че често пуска и стара българска класика. Така взима различни движения от различни танци и сглобява нови танци.
Самите танцьорки, както ги нарича Евелина, са много различни – едни са бивши лекари, други инженери, учители, с всякакви професии. Затова е и трудно да се очертае някакъв общ профил. Нещото, което по-често е общо между жените е, че са самотни. Така са и открили нуждата от общуване с други дами.
След като приключи часът, жените често се събират. Първата група, започваща от 9.30 часа, излиза на кафе, другата пък отива на обяд.
Часовете по латино танци започват със загрявка, а след това се преминава и към съществената част. Всеки танц комбинира движения от различни стилове. Така освен раздвижване, жените тренират и мозъка си, запомняйки движенията, ориентирайки се в пространството. Дамите слушат музика, движат се, чувстват се добре.
Евелина не държи на някакво специално облекло по време на тренировките, защото иска на танцьорките да им е удобно. Така те най-често идват със спортно долнище, гуменки, блуза. "Имат тази култура, за разлика от по-малките", обяснява Евелина.
Кулминация на уроците по латино танци са двата годишни концерта на школата. Тогава среща си дават всички поколения танцуващи. Евелина дори подготвя хореографии, в които включва и деца, и възрастни. Единственият задължителен компонент за възрастните дами на концертите е белият панталон.
На него Евелина държи, тъй като й напомнят на западните пенсионери, които винаги се обличат със светли облекла, за разлика от нашите, които подбират тъмни и мрачни тонове. За отделните танци сменят единствено блузите си, които подбират сами.
Индивидуалният момент са прическите, грима, бижутата, които жените подбират внимателно и с голяма любов.
Групите с възрастни дами участват и на международни фестивали в Албена и Банско. Там също не срещат конкуренция във възрастовите групи. Именно те са атракцията на събитието, тъй като дори от традиционно силни в танците държави като Македония, Молдова и Русия няма представители в тази категория.
"Те са атракция, защото всяка от тях куцука, движи се с бастунче, помагат й даже с ръка да се качи на сцената и в следващия момент тя забравя, че нещо я боли, оставя бастунчето встрани и започва да танцува", разказва Евелина.
"Много мобилизиращи и силни са емоциите им, вижда се жаждата им за живот. Те се опитват да се възползват от всяко качване на сцената, от всяка изява да изчерпат повече топлина“, допълва тя.
"Знаете ли как идваме? Едната казва: "Ох, едвам се събудих, кръстът ме боли", другата казва: "Мен ляво коляно ме върти", разказва една от дамите, танцуващи при Евелина. "Когато засвири музика, вече нищо никой не го боли и си тръгваме доволни, усмихнати и щастливи", допълва тя.
Най-възрастната дама, запалена по латино танците, е на 83 години. Има и случай, в който и внуче, и майка, и баба танцуват в школата.
"Всеки вкъщи си има проблеми, тук все едно е като психо почивка", разказва друга жена. "Има много движения. Вместо да ходя на рехабилитация, по-хубаво на танци", обяснява тя.
Жените са категорични - танците им носят много положителни емоции, усмивки, приятелства. Важна е и Евелина.
"Тя не работи, тя твори. С голямо внимание, много е взискателна, без да създава напрежение. Това е талант. Непрекъснато ни поощрява да се радваме на успехите, тя самата ни се радва. Тя ни е като дъщеря. С усмивки идваме, с усмивки си отиваме", обясняват те.
За възрастните дами общуването е много важно. "Не само синхронът, но и разговорът, контактите с хората. Като се пенсионира човек, изпада в едно такова състояние, че едва ли не става ненужен. Социалните ти контакти са намалели до нулата", признават те.
Магията на танца обаче подмладява, обединява, връща радостта от живота...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.