"Без будилник": Перлите на Рила

Алеково езеро. Снимка: Личен архив

2 / 30

"Трудно ли е да изкачиш Мусала", попита ме моя позната и с това сложи край на колебанията ми дали да разкажа за прехода. "Трябват ти само желание и подходящи обувки", отговорих.

Маршрутът наистина е много популярен и ако не знаеш това предварително, се убеждаваш на място, виждайки стотиците хора, които атакуват върха. Наличието на зимен маршрут пък подсказва, че и в снега не липсват смелчаци.

Всъщност стана така, че видях и най-високия връх на Балканите (2925,4 м), и Седемте рилски езера в изминалия август. Изглежда най-важно е желанието, което подрежда нещата така, че да се случат, но все пак напомням и за обувките.

И още - връхна дреха, шапка, слънцезащитен крем. Дъждобранът е винаги в раницата ми за всеки случай, а напоследък не забравям да взема и щеки.

За да стигнем до върха, избрахме най-популярния маршрут - през хижа Мусала и заслона до Леденото езеро. Като начало взехме лифта от Боровец до хижа Ястребец – пътуване за около двайсетина минути, което разбрах, че спестява няколко часа ходене. Все пак най-трудното предстои, а имаме само ден.

Важно е обаче да се информирате за работното му време, което логично е най-дълго през летния период. Ще призная, че въпреки сложните сметки, на връщане ускорихме крачка и пристигнахме минути преди края му. "Виновна" за това обаче е само прекрасната природа в района, нищо друго.

От Ястребец до хижа Мусала теренът е равен, макар и леко каменист и се изминава за около час. Тук с интерес видях две бебешки колички, като в едната возеха съвсем малко дете.

От хижа Мусала до заслона Леденото езеро преходът е най-продължителен като време. Пътеката започва от северната страна на езерото, което се намира до хижата – Долно мусаленско езеро. Сам по себе си районът край езерото е много приятен за отдих и който желае просто да се разходи, остава тук.

Следващата част от прехода е по преобладаващо каменист терен и вече има изкачване. Пътеката минава покрай няколко езера с кристално синя вода. Първото по-голямо много ни хареса и спонтанно го кръстих "Прекрасно", но всички са такива. Пък и вече си има име - Алеково езеро.

Всъщност в Национален парк "Рила" има повече от 120 езера, включително от ледниковия период.

Най-високото е Леденото езеро, от което започва и преходът с най-голяма денивелация към върха. Казват, че това е най-трудната част, но може би защото предварително го знаех и се бях настроила, в крайна сметка изобщо не ми изглеждаше толкова трудно.

Честно да си призная, малко преди Леденото езеро си мислех, че не мога повече и за кратко прегърнах идеята да остана до заслона. Но пък да идеш до Рим и да не видиш папата...

Бонус в този момент се оказа и това, че видяхме планинска коза – почти като мираж някъде далеч сред скалите. Според информационните табели, паркът е най-сигурното й убежище на Балканския полуостров. Три от растителните видове в НП "Рила" пък не могат да се видят никъде другаде – рилска иглика, палаво шапиче, рилски ревен.

Отдалеч връх Мусала изглеждаше доста непристъпен и обвит с мъгла. Но да видиш как хора на всички възрасти се изкачват, наистина действа мотивиращо.

Успяхме да се качим до върха за 40 минути, но това е много относително. За да се насладиш на природата, трябва време, никога не стига и времето за снимки. Парковата дирекция е дала преход от 2 часа и 45 минути от хижа Ястребец през хижа Мусала до връх Мусала. Това обаче е непостижимо, ако искаш да се потопиш в синевата на езерата, в зеленината на по-ниските части на планината или просто да усетиш магията на мястото.

На върха заварихме опашка пред табелата, указваща, че сме на Мусала. Посрещна ни и мъгла, която до голяма степен попречи на гледката към съседните върхове, но пък е добър повод да дойдем пак. Все пак облаците ни осигуриха достатъчно прохлада по време на прехода и не можеше да сме недоволни.

Много слънце имаше обаче точно две седмици по-рано, в средата на август, когато избрахме да посетим Седемте рилски езера.

И тук лифтът от Паничище до хижа "Рилски езера" спестява не малко ходене, макар че в нашия случай желаещите за него бяха толкова много, че чакахме по час във всяка посока. Ако не ви се чака и го замените с джиповете, които предлагат да ви закарат, трябва да знаете, че спират доста преди хижата.

Каквото и да се каже за красотата на езерата, все ще е малко. Колкото и да си виждал снимки, колкото и да са ти разказвали, наистина дъхът ти спира пред тази зелено-синя красота. И веднага ти става ясно защо има много хора, които се връщат тук отново и отново.

Ние избрахме да започнем с пътеката, която тръгва пред хижата нагоре и от която после се разкрива прекрасна гледка отвисоко към Долното езеро, Рибното езеро и Трилистника. Всъщност Долното стана най-сниманото езеро, което е нормално, като не знаеш каква красота те чака по-нататък. Затова "помагат" както приятната пътека, така и множеството ефектни по-малки и по-големи скали от лявата й страна, от които стават наистина прекрасни кадри.

Пътеката неусетно ни доведе до Бъбрека. Брегът на езерото се оказа привлекателно място за много от хората, които бяха седнали да хапнат, да си починат, да се насладят на красотата му. По брега му в прозрачната вода плуваха множество малки рибки. Изплашени от човешките стъпки, те се скриваха и после отново любопитно се връщаха на пасажи.

Уж и ние седнахме за малко, а се оказа, че един час е отлетял неусетно. После продължихме към Езерния връх, от който се открива панорамна гледка към езерата във всички посоки. Покрай пътеката се виждат Близнака, Окото, а накрая – Сълзата. Тук е и най-трудната част от прехода, защото има изкачване.

На връщане пък избрахме пътеката, минаваща край по-старата хижа "Седемте езера", около която вече се бяха разположили дъновистите, за да посрещнат своята Нова година.

Тази пътека е доста камениста, но ни позволи да видим отблизо езерата, които първоначално гледахме отгоре.

Научихме и легендата за Седемте рилски езера, според която преди хиляди години в Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали много, а домът им бил райско кътче. Зли сили обаче завидели на щастието им и им изпратили унищожителни стихии. Великанът бил убит в тежка битка, а от сълзите на жена му се образували бистрите езера, на които днес се радваме. С малко повече въобръжение може да видите двойката великани близо до Бъбрека.

Но независимо дали ще изберете някой от тези преходи за първи или пореден път, бъдете подготвени за тълпи от хора и към Мусала, и към Седемте рилски езера през почивните дни. Както и за чужда реч - никак не са малко и чужденците, които ги посещават. Защото красотата на планината наистина си заслужава.