"Без будилник": Занзибар – другата вселена

На прага на зимата у нас, в Занзибар е... пролет. Топлите летни дни са спомен, Коледа е далеч и в ежедневнието ни, да си признаем, има доста стрес. Елате с нас и "Без будилник" на екзотична разходка - кратко бягство от ежедневието!

Долар за носача на багаж, за шофьора на буса, с който стигаме до хотела, за служителя, който ни заведе до стаята, за сервитьорите, за всички. Местните жители в Занзибар са готови да ти помогнат във всеки момент срещу скромната сума, с която преживявят дневно.

И съвсем нормално. Занзибар не е индустриален остров. Единствената прехрана за местните жители – изключително дружелюбни и учтиви, е туризмът. Извън четири и петзвездните хотели беднотията е навсякъде. Къщите (по скоро колибите) са едноетажни, изградени от дърво, кал и палмови листа за покрив. В по-голямата част на острова (освен в Каменния град) няма електричество, газените лампи и керосинът се използват масово.

Вода, естествено, в къщите няма, а водоснабдяването става чрез обществени чешми на определени места в градовете и селата. Водата не става за пиене, затова местните я преваряват, преди да я пият. Мизерията и боклуците са навсякъде, за занзибарците опаковката на вафлата е като обвивката на банана - мислят си, че след време ще изгние и ще изчезне. Както любезно ни обясни нашият екскурзовод – "Правителството е въвело политика за извозване на отпадъците, но ще минат години, докато си изградим култура как да поддържаме чисто около себе си".

Хотелите

Когато обаче влезеш в хотела, имаш усещането, че си попаднал в Рая. Накъдето и да се обърнеш, пред теб изникват пейзажи като от пощенска картичка. Изключително красиви градини с екзотични цветя и храсти, едноетажни луксозни бунгала, чисти и поддържани. Плажът е невероятен – ситен бял пясък, кристално чиста вода, палми, а фрешовете и коктейлите с папая, кокос и манго са в изобилие.

Храната
Ако сте на плодова диета, ще имате възможността да опитате различни екзотични плодове, за които в България не сме и чували. Кухнята също е много вкусна и се състои предимно от морска храна – риба, октопод, скариди, общо взето какъвто е уловът на деня. Над 70% от мъжете на острова изкарват прехраната за семейството си с риболов. Същото така ще вкусите и ястия от различни части на света. Ние имахме възможността да опитаме африканска, индийска, китайска, френска и италианска кухня само в рамките на една седмица, съпроводена със забавна програма от съответния район. Да не пропусна и специалната вечер с шоуто на масаите – едно от племената, обитаващи континенталната част на Танзания, но чиито представители ще срещнете навсякъде по плажа.

Плажът и масаите
Плажът е мястото, където няма да останете незабелязани. Веднага щом напуснете очертанията на вашия хотел, към вас ще се насочат дузина от местните търговци – занзибарци и дошлите от континенталната част на Танзания – масаи. Любезно те приканват да посетиш техния Shop – колиби от палмови листа, със звучни имена като Гучи, Армани и т.н и няма как да не си купиш нещо, макар и за долар, два. Изведнъж вече имаме чинийки от кокос, дървени костенурки, прасенца от камък, донесен от Килиманджаро, уникални картини на местни художници...Това си остана и един от най-прекрасните ни моменти на острова, възможността да разговаряме с местните жители, да разберем повече за техните обичаи и култура.

Плейбоят на плажа
Той всъщност не е само един, а са в изобилие. Масаите са красиви, високи и стройни, готови да си бъбрят с теб и да те забавляват по всяко време. Повечето от тях са се научили да говорят по няколко езика само чрез общуването с чужденци. Така се запознахме с Девидо – момче на 25 години, с гъста черна къдрава коса, дошъл от континенталната част на Танзания "да върти" бизнес и да събира пари за крави. "В нашето село, за да се ожениш, трябва да имаш 15 крави, а ако искаш да се издигнеш в племенната йерархия, трябва да убиеш лъв. Те, лъвовете, изобщо не са опасни", разказва Девидо и допълва, че озверяват само, когато са гладни.

"Тогава много нападат нашите крави, затова ги пазим усърдно и нерядко се случва да убием лъв", споделя още  момчето и допълва, че много му се иска да се ожени за жена от Европа. Даже любезно ни предостави телефона си, ако намерим желаещи. Такива са копнежите и на повечето местни – да си намерят жена от Европа. Белите на острова са на почит и не са малко, срещат се често и в Каменния град.

Разходка до градината с подправките, острова с костенурките и Каменния град
Още щом пристигнете в хотела, ще се натъкнете на някой местен, който работи там и ви предлага екскурзия на половин цена от тази на туристическия оператор. Възползвайте се! Ние успяхме да си организираме индивидуална разходка до градината с подправките, острова с костенурките и Каменния град. Екскурзоводът ни беше професионалист, с прекрасен английски, завършил гимназия.

Обиколката ни започна с градината с подправките, където имахме възможност да видим как се отглеждат и къде растат всички онези екзотични за нас подправки и плодове, както и да се запознаем с куп неизвестни дарове на природата. Особено впечатление ни направи "Джак фрут" – огромен плод с вкус, наподобяващ този на прасковата.

Не си представяйте, че като отидете на острова, ще видите един декар с канела, един с ванилия, карамфил, черен пипер, банани, манго, кафе, чай папая и т.н. Занзибар е джунгла. Затова местните са създали тази градина, където на любопитни чужденци като нас показват какво расте на острова.

Prison Island – островът днес е резерват за сухоземни костенурки, дошли от Сейшелските острови като подарък. Някои от тях са на около 200 години и изяждат по 50 кг спанак на ден. Разходката ни до там определено беше истинско преживяване - точно по средата на пътя моторът на лодката ни спря да работи, но нямаше проблем, веднага ни прехвърлиха на друга лодка, която минаваше наблизо.

Каменният град (Stone town – столицата на острова) – по-чисто в сравнение с останалата част на Занзибар. Мястото е пълно с история – за времето на султана, за робите, за англичаните. В "Дараджани маркет" е изобилие от екзотични плодове – папая, манго, малки банани ("женски пръсти", както ги наричат местните), кокоси, занзибарски ябълки, джак-фрут, подправки, тапиока, касава (подобни на картофите) и др. На Рибния и месния пазар обаче миризмата беше отвратителна, а мухите бяха повече от това, което се продаваше там.

Нашият екскурзовод успя да ни изненада, като ни запозна с негов сънародник, който е завършил агрономство в България и говори прекрасен български. Много харесвал Пловдив, но Варна му било по-любимо място.

Да плуваме заедно с делфините
За този вид изживявания  - гмуркане с шнорхел и дайвинг, избрахме офертата на туроператора за по-сигурно и не сгрешихме. Нашите водачи и охранители бяха едни от най-добрите плувци на острова. Никога не съм вярвала, че ще плувам с делфини покрай Пемба. Е, случи ми се и искам пак! Не мога да забравя цветовете на морския свят – толкова ярки и различни от това, което съм гледала по телевизията. Успях да видя рибата "клоун", както и безброй други обитатели на индийския океан. За бялата акула си признавам, че не ми стигна смелост.
Още много може да се разказва за Занзибар – за селището, където само на ръка произвеждат лодки, за образователната система, за най-прекрасния плаж – "Nungwe", за приливите и отливите на морето – часовникът на местните. И като споменах времето – на острова то е спряло.

Pole, pole
Занзибарците не бързат за никъде. Ако имат работа, ще работят, ако нямат -  каквото джунглата им даде. Всички са усмихнати, приветливи и спокойни. Ние, европейците, им се струваме странни – не могат да разберат защо сме все напрегнати, защо сме все изнервени. Постоянни ни повтарят "pole pole" или в превод "полека, полека", за къде си се разбързал, ей сега ще ти донеса коктейла. Неслучайно раковите заболявания, които са бич на нашето време, са почти непознати на острова. Един друг често употребявана израз е "Hakuna matata" – "Няма проблеми", но кога ще стане това нещо, не е ясно -  утре, вдругиден, другата седмица, когато стане, но като цяло няма проблем.  

И докато при нас е зима, там е лято. Ноември и декември са най-плодородните месеци за Занзибар. Един различен свят, където нямат думи като "бързо, давай, давай, веднага, ако може и по-бързо", пък и да имат, ги употребяват толкова рядко, че са забравили какво означават. Както един местен любезно ни обясни - нямат дума за сняг, защото това е нещо много далечно за тях, но са го виждали по телевизията.

Съвети за ентусиасти
1. Долари в Занзибар приемат навсякъде, но емисии само след 2001 г.  Колкото по-нови, толкова по-добре. За тях един долар е равен на едно евро. На много малко места може да се плаща с карта – само по хотелите и рядко в големите магазини. Плащайте екскурзиите си винаги накрая, когато ви върнат в хотела.

2. Ако летите с директен полет от Европа до Занзибар, няма да ви се налага да се ваксинирате. Но ако имате прекачвания от Дар ес Салаам или Доха, задължително ще ви искат да покажете документ, че сте ваксинирани за жълта треска. Ако решите да отидете на сафари до континенталната част на Танзания, ще ви се наложи да се ваксинирате.

3. Комарите – почти не ги видях. В хотела пръскаха по стаите всяка вечер. Бяхме си взели и репеленти,  съдържащи икаридин, намират се в България. Но ако имате намерение да се разхождате из джунглата, определено ще ви трябват по-сериозни предпазни средства.

4. Внимавайте с личните си вещи в хотела и по улицата. Местните са страхливи, но има случаи на кражби, най-вече на пари и на дрехи.

5. Изнасянето на миди, морски звезди, раковини и всякакви подобни, е строго забранено.

Автор: Теодора Димитрова