България: Открий и сподели - Пловдив

Пловдив е петият най-стар град в света с непрекъснатост на заселването и първи в Европа. Началото му е поставено през четвъртото хилядолетие преди Христа. По-стар е от Рим и Атина и е съвременник на Троя и Микена. Претърпява множество промени, но запазва уникалната си атмосфера и обаяние.

Мащабните археологически проучвания на града са направени между 1965-та и 1985-та година. Тогава са разкрити трите основни строителни нива – елинистично, римско и късноримско.

През 90-те години на първи век след Христа, когато на власт в римската империя е император Домициан, Пловдив, наричан тогава Филипопол е управляван от Тит Флавий Котис. Той е потомък на тракийската царска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, съдебен представител на метрополията и отговорник за строежите. Под ръководството на Тит Флавий Котис в града е изграден театър, в който първенецът влага огромен личен финансов ресурс. Съоръжението е грандиозно за времето си. Състои се от 28 реда с повече от пет хиляди седалки направени от бял мрамор с розова жилка. По тях и днес още личат надписите с имената на филите, разделени на териториален признак.

В театъра освен забавления са провеждани и заседания на местния парламент. Там всяка фила е имала свой сектор. Днес Античният театър в Пловдив е напълно адаптиран за съвременния културен живот на града. В него се провеждат различни по характер спектакли и концерти за около три хиляди зрители.
Емблематично място на града под тепетата е архитектурно-историческия резерват Старинен Пловдив. Разходката по тесните калдъръмени улички връща времето назад към Възраждането.

„На територията на Стария град са запазени около 200 паметника на културата, които датират от различни епохи, като 30 от тях са паметници на културата от национално значение. Това означава, че те по един или друг начин са оцелели до наши дни и при нас е била необходима една частична реставрация, след това консервация на тези обекти и именно къща „Хиндлиян“ се числи към е една от тези 30 паметници, които са с национално значение. Защото тя никога не е била разрушавана до основи, за да бъде строена на ново. Както например се е случило с съседната къща, Балабановата, която е напълно реконструирана и строена по стари достоверни планове”, споделя Мариана Гамизова, екскурзовод към Общински институт „Старинен Пловдив“.

Една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски къщи е Хиндлияновата. Тя е построена през 1834-та – 35-та година. Нейният собственик – Степан Хиндлиян е заможен търговец, който в началото на 19-ти век търгува с Индия. Къщата е ненадмината по отношение на художествено-декоративната украса. Двама зографи са изрисували не само стените, но и таваните ѝ.

Характерно за къщите от възрожденската епоха е, че първите етажи са използвани за живеене, а вторите за посрещане на гости. В тях има обзаведен кабинет, както и стая за жените.

"Хората са живеели в къщите, посрещали са гостите и са си вършели техните бизнес дела. Затова във всяка една къща можете да видите и обзаведен работен кабинет на собственика. Къщата на времето е била – моят дом, моята крепост. И затова всички къщи са имали такива големи дувари. Ограда, днес както го наричаме, защото това, което се е случвало в къщата си е било само за къщата. И един любопитен факт. В много от тези къщи има така малки стаички, които са били предназначени специално за жените. Затова защото жените знаете на времето не са работили, те са се занимавали с ръкоделие, плетене и така нататък са вършили такива дейности, не са ходили на работа. Работата е била извършвана предимно от мъжете и затова те са имали такива малки стаички, в които са имали по някакъв начин излаз... Навън са можели да гледат. Да гледат кой кога излиза, с кой излиза, кога се връща в процеса на работата и по-късно са клюкарствали, нали, кой, къде, как и защо. И в последствие тези малки стаички са били наречени „клюкарници“, разкрива ни Мариана Гамизова.

Пловдив успешно се развива като водеща дестинация за културен, исторически и събитиен туризъм у нас.