IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Snimka Posoka Boec
BGONAIR Live

Бутринт: Античният град, който спасява националната идентичност на Албания

Страната се опитва да се отърси от имиджа на "Северна Корея на Европа"

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Албания някога е наричана „Северна Корея на Европа“. А днес се обръща към хилядолетните си обекти и богатото си културно наследство, за да промени своя образ.

След десетилетия на изолация по време на комунистическия режим на Енвер Ходжа, Балканската страна сега активно работи за възстановяване и съхраняване на своята идентичност. Изолацията от 40-те години до 1991 г. доведе до затваряне на религиозните институции и занемаряване на историческите обекти, като страната придоби печалното прозвище „Северна Корея на Европа“. Днес обаче Албания се стреми да възроди културното си наследство, опазвайки природата си и подчертавайки древните си корени.

ВВС хвърля поглед към един от най-забележителните примери за това. Бутринт – руини на град с история от над 2500 години. Датиращ от около 800 г. пр.н.е., този обект е преминал през множество епохи, оцелял е конфликти и е събрал в себе си влияния от различни култури. Вероятно започнал като гръцки град-държава, Бутринт е разширен от римляните в процъфтяващ град с обществени бани. Впоследствие византийците и османците също оставят своите следи върху него. Историята на Бутринт отразява политическите промени в Средиземноморието и влиянието на многобройните култури и религии, които са формирали съвременна Албания.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Tanja (@tanjapop30)

„През 1992 г. Бутринт беше първото място в Албания, обявено за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Това е част от богатата културна история, която стои отвъд сянката на събитията от последния век“, обяснява водещият на BBC Travel Show Каса Алом в скорошен епизод.

Днес обширните руини на Бутринт са част от по-големия Национален парк „Бутринт“, който обхваща 93 кв. км гориста крайбрежна местност. Освен историческия обект, паркът е дом на 1200 различни растителни и животински видове. Посетителите могат да разгледат руините на театър от елинистическата епоха, да се насладят на раннохристиянски паметници, а след това да се разходят из гористите хълмове или да се отправят на круиз по близкото езеро Бутринт.

Съхранението на руините и заобикалящата природа е резултат от целенасочените усилия на организации като Фондация „Бутринт“ и Фонда за световни паметници. Даренията от тези групи са помогнали за възстановяването на местността, защитата на околния пейзаж и осигуряването на обучения по историческо съхранение, които също така са създали работни места за местните жители.

„През последните 30 години е истинска борба да се опази красотата и историята на Бутринт. Първоначално заради пренебрежението след падането на комунизма... а по-късно и заради инвеститори, опитващи се да строят около обекта“, разказва директорът на Национален парк „Бутринт“ Ани Таре.

Бутринт не е единствената част от Албания, която е преживяла възстановяване. В столицата Тирана, намираща се на 278 км северно от Бутринт, много от монументите от епохата на Енвер Ходжа са разрушени, за да отстъпят място на нови обществени пространства.

Например площад „Скендербег“, който някога е бил дом на множество паметници, посветени на комунизма и властта на Ходжа, сега е най-големият пешеходен площад на Балканите. Освен това емблематичната Пирамида на Тирана, някога музей, посветен на Ходжа, е трансформирана в парк и градина със скулптури, предлагащи панорамни гледки към града.

Изкуството също играе ключова роля за преодоляването на миналото и създаването на нова национална идентичност за албанците. Например, в Бутринт ежегодният драматичен фестивал, който се провежда в древния каменен театър, допринася за възраждането на гордостта и историческото съзнание сред местната общност.

„В началото посетителите на фестивала бяха шумни, не разбираха какво се случва и дори крадяха възглавничките. След пет години местните хора започнаха да идват прекрасно облечени, никой не вдигаше шум, всички уважаваха театъра, никой не крадеше възглавнички. Защо? Защото културата на това място ги направи по-осъзнати и им вдъхна чувство на гордост“, споделя Ани Таре.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Без будилник
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата