"Пустинната Венеция": Свръхтуризмът поглъща Узбекистан

Узбекистан се впуска в амбициозна кампания за развитие на туризма, но в същото време влиза в спор с експерти по културно наследство относно начина, по който се съхраняват историческите му обекти.

В Бухара някога е била търговски център по древния „Път на коприната“ („Silk Road“), който бил използван главно за превозване на стоки. Днес там туризмът е новият бизнес, а „на всеки час“ хотели никнат на всяка улица.

„В радиус от 100 метра около бившия кервансарай, в който съм отседнала, преброих три строителни площадки, а до 16-вековна медресе (училище) се издига нова къща за гости“, пише журналистката от ВВС Катрин Бенет.

Тази тенденция е видима в цялата страна.

В столицата Ташкент строежът на търговски център се простира по булеварда, водещ към комплекса Хазрати Имам, в съседство с почти завършения Център за ислямска цивилизация.

В малкия исторически град Хива, обграден от глинени укрепления, липсата на възможност за разширяване води до събарянето на традиционни жилища от кал и слама в историческия център, за да се заменят с модерни хотели.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Uzbek guide in Tashkent, Uzbekistan (@uzbekistanjourneys)

Най-драстични са промените в Самарканд, където милиардерът Бахтиор Фазилов инвестира в мащабни проекти, целящи да издигнат статута на родния му град – включително нова авиокомпания, международно летище (открито през 2022 г.) и „Silk Road Samarkand“ - туристически курорт, наподобяващ „Дисниленд“, но лишен от автентичност и разположен извън града, пише журналистката.

„Концепцията за „Пътя на коприната“ се прилага за всичко. Има ресторанти „Silk Road“, магазини „Silk Road“, туристически агенции, които предлагат само турове по „Silk Road“. Това се превърна в нашата единствена разпознаваема марка, но в същото време е форма на самоекзотизиране – нещо като остатък от колониалната епоха“, казва Светлана Горшенина, изследовател и член на узбекската асоциация за защита на културното наследство – „Alerte Héritage“.

Всъщност стратегията работи.

Според Индекса за развитие на пътуванията и туризма на Световния икономически форум, Узбекистан сега заема 78-мо място от 119 държави, изкачвайки се с 16 позиции за последните пет години.

Узбекското правителство инвестира сериозно в туристическия сектор, след като президентът Шавкат Мирзийоев представи през септември 2023 г. стратегията „Uzbekistan 2030“ – мащабен държавен план, очертаващ целите за различни сектори. Един от приоритетите е увеличаването на броя на чуждестранните туристи до 15 милиона, което е повече от двойно спрямо 6,6 милиона посетители през 2023 година.

Част от стратегията включва и създаването на „туристически клъстери“ – комплекси, които ще осигуряват настаняване и други услуги за туристите на едно място.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Architecture & Design (@architectanddesign)

„Eternal Bukhara“

Един от тези нови „туристически клъстери“ е причината Катрин Бенет да посети Бухара. Това е 33-хектаров обект в покрайнините на стария град, където скоро ще започне изграждането на развлекателния комплекс „Eternal Bukhara“. В проекта отново е замесен самаркандският бизнесмен Бахтиор Фазилов – той е председател на „Enter Engineering“, една от най-големите строителни компании в Узбекистан, която отговаря за реализацията.

Компанията обаче е твърде предпазлива в разкриването на конкретните си планове – не на последно място, защото проектът вече предизвиква доста спорове.

Първоначалните идеи, публикувани в местните медии, описваха комплекса като „етнографски парк“, в който ще бъдат пресъздадени традиционни узбекски сгради като чайхани (чайни), ресторанти с местна кухня и музей на узбекската култура. Но 3D визуализациите, поставени върху ограждащите високи стени на строителната площадка, разкриват съвсем различна картина – модернистични търговски аркади с праволинейни форми и бляскави басейни, украсени с абстрактно изкуство.

„Не се опитваме да пресъздадем исторически сгради. Не искаме да повтаряме историята, а да създадем нещо със собствено влияние. Това ще бъде място за отдих – с кафенета и културен център, където местни артисти ще могат да излагат своето изкуство. Около 70% от територията ще остане зелена зона“, заяви Рустам Хайдаров, заместник генерален директор на „Enter Engineering“.

Компанията планира и изграждането на няколко петзвездни хотела с общо до 700 стаи. Хайдаров допълни, че заможни хора вече посещават Бухара, но често са недоволни от качеството на хотелите. Затова те искат да повишат нивото на предлаганите услуги.

Планира се и изграждането на медицински центрове, насочени към нова категория туристи, които Узбекистан се опитва да привлече. Хора, търсещи достъпни медицински услуги - от стоматология до пластична хирургия.

В миналото този район е бил административната зона на Бухара, където се намирали правителствени сгради и голяма обществена спортна арена. Събарянето на стадиона през 2024 г. предизвика рядко срещано обществено недоволство (в страна, където публичният протест бива потискан бързо), в отговор на което „Enter Engineering“ построи три нови спортни обекта в покрайнините на града.

Теренът на бъдещия комплекс е заобиколен от шосе, отвъд което се простират сиви, полурухнали жилищни блокове, в чиито приземни етажи много търговски помещения стоят празни. Макар районът да е на пешеходно разстояние от историческите забележителности на Бухара, изглежда напълно откъснат от интензивния туристически живот в центъра на града.

Вече години наред Узбекистан постепенно „прочиства“ центровете на градовете си от местните жители.

„Ставаме свидетели на трансформация на градовете в музейни експонати, създадени за туристи. В Бухара вече има ясно обособена „туристическа зона“, която е отделена от останалата част на града, където живеят местните. Градът се е превърнал в музей на открито“, обяснява Светлана Горшенина.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Stefano Zaccaria 康奘威 (@stezac_photography)

„Пустинната Венеция“

Узбекски архитект, пожелал да остане анонимен, сподели своите опасения: „С всяка година туристите стават все повече и повече. Винаги съм възприемал Бухара като жив организъм, но този организъм става все по-слаб и крехък. Градът не бива да се превръща единствено в атракция за туристи – той трябва да остане и за своите жители. В противен случай рискува да се превърне във „Венеция в пустинята“.“

Асоциацията „Alerte Héritage“ е яростно против проекта „Eternal Bukhara“, отчасти защото местните жители не са били консултирани за използването на пространството, но и заради загубата на важна архитектура от съветската епоха. Сред разрушените сгради е бившата регионална централа на Комунистическата партия, построена през 1987 г. и съборена в началото на 2024 година.

Архитектът отбеляза, че сегашното правителство повтаря грешките на съветската епоха.

„Съветският съюз унищожи много историческо наследство и го замени със съветска архитектура, защото искаше да остави свой отпечатък. Тази традиция на разрушаване – за съжаление – все още е в кръвта ни“, категоричен е той.

Въпреки че „Eternal Bukhara“ не попада в историческия център на града, който е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, теренът се намира в т.нар. „буферна зона“, където всяка промяна в градската среда изисква одобрение от организацията.

Говорителката на ЮНЕСКО Мония Аджиуану потвърди, че организацията „внимателно следи“ ситуацията, добавяйки: „Надяваме се властите да спазят ангажиментите си по Конвенцията за световното наследство и да не предприемат никакви разрушения или строителни дейности без предварителната оценка на Комитета за световното наследство през юли 2025 година“

Въпреки това разрушенията на мястото вече са в ход, като само няколко сгради все още стоят. Това поставя ЮНЕСКО в деликатна ситуация, особено предвид факта, че тази година организацията ще проведе своята Генерална конференция именно в Узбекистан – първият случай от 1986 г. насам, в който годишната среща няма да се проведе в Париж.

„ЮНЕСКО е беззъба, безпринципна организация. Какво всъщност е направила за Централна Азия, за Узбекистан“, пита архитектът. Той и „Alerte Héritage“ са скептични относно предупрежденията на ЮНЕСКО към „Enter Engineering“.

Рустам Хайдаров, заместник генерален директор на компанията, увери, че строителните дейности няма да започнат, докато не получат официално одобрение:„Не искаме да навредим на имиджа на града. Това е въпрос на репутация. Но избрахме този терен именно защото е в буферната зона и сме уверени, че ще получим разрешение.“

Той също така настоява, че местните жители подкрепят проекта, описвайки го като „социален“, а не чисто търговски. „Ще създадем минимум 15 000 работни места с този обект,“ обещава той.

Факт е, че бързото настъпление на масовия туризъм в Узбекистан несъмнено ще създаде хиляди работни места и ще стимулира икономиката на страната. Но същевременно рискува да заличи или обезличи както древното културно наследство, така и по-новите пластове на историята ѝ, категорична е Катрин Бенет.