Замъкът Кронборг, където историята за „Хамлет“ оживява

Докато Radiohead и Кралската шекспирова трупа (RSC) представят новаторска интерпретация на „Хамлет“, едно пътуване до мястото на действието в Дания придава ново измерение на трагедията.

„Студен вятър духа откъм протока Йоресунд, докато стоя на платформа пред замъка Кронборг в Хелсингьор, Дания, и гледам към Швеция. В единия край на платформата стои огненочервен караулен пост до редица внушителни оръдия, насочени към протока. Но не съм тук заради гледката – търся духове“, казва журналистката Лаура Хол от ВВС.

Именно на това ветровито място се развива откриващата сцена на „Хамлет“, една от най-известните трагедии на Шекспир. Там двама стражи се сменят на пост посред нощ и говорят за духа на покойния крал, бащата на Хамлет. Самият замък – внушителна ренесансова сграда, построена през 1574 г., с приказни кули, ров и разкошна банкетна зала – е мястото, където се разгръща останалата част от мрачната драма.

Тази година Кралската шекспирова трупа представя цели три вариации на историята. Първата е радикална адаптация с музика от албума „Hail to the Thief“ на Radiohead. Втората е „Fat Ham“ – комична трагедия, която пренася историята на Хамлет в американския Юг, а третата е класическа постановка на Рупърт Гулд с участието на Люк Талън.

За последно RSC поставя „Хамлет“ през 2006 година.

„Има нещо във въздуха сега, което подсказва, че пиесата отново има силен отзвук“, казва Тамара Харви, съвместен артистичен директор на RSC. Тя отбелязва, че и тримата продуценти сами са се обърнали към трупата с желание да поставят своите версии именно тази година.

Като творба, която изследва теми като сблъсъка между поколенията, променящите се световни порядки и усещането, че „нещо е гнило в Дания“ - внушението, че основите на обществото вече не изглеждат стабилни - пиесата отново намира силен отклик в съвремието.

Разходка сред каменните стени на замъка, лъхащи на шекспирова трагедия

„Днес в Хелсингьор – съвременното име на града Елсинор от пиесата на Шекспир – нищо не изглежда гнило. Небето е синьо, а слънцето проблясва върху златното знаме на върха на една от кулите. Обикалям замъка с гид Луиз Олдър Стефенсен, за да открия връзките между Кронборг и „Хамлет“. Стъпките ни ехтят по каменните коридори, докато вървим към огромната бална зала с шахматен под и високи дървени тавани, а Луиз ми разказва, че няма доказателства Шекспир сам да е посещавал Кронборг – но определено го е познавал добре“, пише Лаура Хол.

Луиз Олдър Стефенсен обяснява: „Имаме документи, които доказват, че колеги на Шекспир са били тук. Знаем, че актьорите Томас Поп, Джордж Брайън и Уилям Кемп са гостували в замъка за един сезон и са играли пиеси пред датския крал. Когато се върнали в Англия, основали трупата „Лорд Чеймбърлейнс Мен“, компанията на Шекспир.“

Може би именно те са донесли истории за случилото се между стените на Кронборг. В пиесата е спомената една характерна традиция: тост, последван от удар на голям барабан, тръбен звук и гръм от оръдие – обичай, който наистина е бил част от живота в замъка по онова време.

В полутъмна стая до балната зала са изложени гоблени от същата епоха – с позлатени нишки, изобразяващи митологични царе. Дълги завеси обгръщат покоите на кралицата и са разпънати из целия замък, омекотявайки суровите каменни стени, приглушавайки звуците и създавайки малко по-топла атмосфера – но и предоставяйки идеалните условия за драматични интриги.

Разходката из замъка е като влизане в самата пиеса – преминаваш по широките галерии, където някога са шумолели копринените рокли на придворните дами, и стигаш до прекрасно запазената църква. Сякаш „Хамлет“ оживява около теб, а замъкът с удоволствие се включва в тази театралност. През лятото се организират специални турове в стил криминална мистерия, вдъхновени от „Хамлет“, а през есента – страховити обиколки за Хелоуин в тъмните подземия, разказва журналистката.

Досега никой не е виждал духа на бащата на Хамлет, но по думите на Стефенсен и други гидове, има множество истории за други привидения.

Историческите препратки също не спират дотук.

Още улики за значението на този замък за Шекспир изплуват, докато Луиз Олдър Стефенсен разказва историята му.

През 1589 г. крал Джеймс I се жени за датската принцеса Ана, която тогава е едва тийнейджърка. Когато кралица Елизабет I умира през 1603 г. и Джеймс се възкачва на английския трон, Англия вече има датска кралица.

„Първото кварто на „Хамлет“, написано много рано - през 1603 г. - е ситуирано в Дания, но в него няма конкретни местоположения. След като Ана става кралица на Англия, вече имаме препратки към самия замък“, разказва Стефенсен.

С възкачването на крал Джеймс, трупата на Шекспир преминава под неговото покровителство и сменя името си от „Мъжете на лорда камергер“ на „Кралските мъже“ през 1603 година. Кралица Ана и нейният роден замък в Дания се превръщат в символично важно място за кралското семейство – и така замъка Кронборг получава своята звездна роля в пиесата.

От върха на оръдейната кула на замъка, голямо плоско пространство в единия ъгъл на замъка, се разкрива гледка към рова, към жълтите казармени сгради наоколо и към самия град. Именно в една от тези сгради – старата лечебница, където днес се помещава щабът на градския Шекспиров фестивал – откриваме още повече за наследството на „Хамлет“ в Хелсингьор.

Там Ларс Роман Енгел, изпълнителен и артистичен директор на HamletScenen – професионалния театър на замъка – посреща посетителите в коридор-галерия, превърнат в своеобразен пантеон на актьори, играли Хамлет през годините. По стените и стълбището са подредени черно-бели портрети на Джуд Лоу, Кенет Брана, сър Джон Гилгуд, Дерек Джакоби, Дейвид Тенант, Ричард Бъртън и Кристофър Плъмър – истинска енциклопедия на Хамлетите.

Фестивалът, който те пренася в друг свят

„Хамлет“ изиграва ключова роля за превръщането на града в културен център, след като корабостроителната индустрия на Хелсингьор рухва през 80-те години на миналия век. Местната власт решава да създаде продукционен театър в ЮНЕСКО-защитения замък. След успеха на адаптацията на „Хамлет“ през 2008 г., която Енгел режисира в двора на замъка сред рушащите се стени, той, заедно с общината, основава фестивала. Оттогава вече 17 години той го ръководи и режисира.

Фестивалът се провежда всяко лято през август и представя различни интерпретации на „Хамлет“ – включително уестърн версии, мрачни немски експериментални постановки от „Шаубюне“ и разпродадени спектакли с участието на Джуд Лоу.

Освен „Хамлет“, обикновено се поставя и по-лека шекспирова комедия, често съпроводена с музика и други събития. Двете пиеси се играят на открито с замъка като величествен фон, а билетите свършват месеци предварително. Публиката идва с кошници за пикник и готовност за незабравимо преживяване. 

„Когато гледаш „Хамлет“ тук, усещаш, че си в самото сърце на легендата. Тук е епицентърът. Има нещо наистина специално – защото на практика това място е вдъхновило пиесата“, казва Енгел.

В Лапидариума на замъка - помещението за съхранение на скулптури - до статуята на спящия викингски воин Холгер Данске, се намира и цяла фигура на Шекспир в естествен размер. Данске е още една важна фигура за Кронборг. Според легендата, той ще се пробуди и ще защити Дания, когато страната най-много се нуждае от него. Репродукция на оригиналната статуя дебне в полумрака на замъчните подземия.

Енгел е в разгара на подготовката за тазгодишния Шекспиров фестивал, който ще се проведе от 6 до 24 август. Програмата ще включва постановки на „Дванайсета нощ“ и „Хамлет“, представени от трупата The Lord Chamberlain's Men, които следват класическия елизабетински подход с изцяло мъжки актьорски състав.

„Тази година решихме да заложим на по-класическо представяне. Светът в момента е напрегнат. Когато сме малко изплашени, не обичаме всичко да е обърнато с главата надолу – и предпочитаме нещата да са такива, каквито ги познаваме“, обяснява Енгел. 

Но въпреки по-традиционната посока, Енгел планира да внесе и доза новаторство: на сцената ще бъде представен и моноспектакълът на Еди Изард „Хамлет“. Често се казва, че по всяко време някъде по света „Хамлет“ се играе – и четири века след написването си пиесата продължава да живее с неочаквана сила. 

„Това е едно от най-великите произведения на английския език, което се занимава със самата същност на човешкото съществуване. Пиеса, която борави с такива фундаментални теми с толкова дълбочина и сложност, винаги ще означава нещо различно за всеки човек“, казва Тамара Харви.

А журналистката от ВВС завършва:

"Посещението в замъка Кронборг буквално вдъхва живот на пиесата. Докато излизам през моста над рова, минавайки покрай караулката и тревистите укрепления около замъка, звуци от маршируващи стъпки изпълват пространството от озвучителната система. Отново съм в света на „Хамлет“, на финалната сцена, присъединявайки се към шествието, което отнася тялото на принца."