У-лицата: Петър Делчев – колекционерът на звуци

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Петър Делчев

Когато един химик не изследва материали за съхранение на водород, например, каквато е специалността на Петър Делчев, се оказва, че може да замени тези си знания като се снабди с нови - от музикално естество.  Делчев е част от няколко музикални проекта, сред които Исихия и Кайно Йесно Слонце. По образование има (засега) докторска степен и 4 години преподава в университета, но икономически причини го принуждават да смени работата си. Или както казва самият той: "Хазяинът ме накара да се мотивирам и да си намеря друга работа като ми вдигна наема повече отколкото бе заплатата ми на преподавател." Иначе, ако зависело от него, той още би учил студентите, въпреки че му се е налагало да работи и събота, и неделя. "Там ми беше много интересно и стоях до късно, никога не ми е тежало това.", разказва той. След като приключва с преподавателската дейност, никога вече не е работил през уикендите. Сменил е няколко работни места в областта на маркетинга, а също така е и програмист. Но това, което истински го увлича, е музиката. Оказва се, че истинската химия е между него и нея.

Концертът

Делчев вече е стегнал багажа и заминава за Истанбул, откъдето ще доведе лично у нас етно-уърлд иконата Azam Ali. Концертът е на 29 октомври в София Лайв Клуб. Успява да ги покани, тъй като е част и от нео-фолк групата Ambient Folklore. След бая преговори гостуването на Азам Али е факт и то случайно съвпада с Хелоуин. Тогава ще успеем да се докоснем до мистиката на Ориента, която по неповторим начин интерпретира Али с дълбоките си вокали, идващи сякаш от други светове.

Азам Али е силно продуктивен изпълнител с 4 солови издания, 4 албума с VAS, още 4 с формацията Niyaz и неизброими музикални колаборации. През 90-те с дуета VAS - Азам Али е най-продаваният артист в уърлд музиката редом с кралете Dead Can Dance. 

 Нейни гласове звучат в музиката към филми като Матрицата и 300, а в София в нейно изпълнение ще чуем и български народни песни – интересът и към българския фолклор е отдавна, а специално за концерта в София ще чуем нова версия на Izgreyala, заедно с Niyaz.

Началото

Влечението на Делчев към музиката тръгва още от 7-годишен, когато родителите му го записват да свири на класическа китара в родния Ловеч. В гимназията идва и естественото продължение - с електрическа китара, а през 1998 г. вече е част от Исихия, чието влияние от църковната музика е силно осезаемо. "Голямото отваряне" към нея идва от сблъсъка със саундтрака на "Преди дъжда" - филмът на Милчо Манчевски, а музиката е на македонската група "Анастасия". – разказва Петър. Преди това слуша Dead Can Dance.

Основният двигател на  Исихия Евгени Николов - навлиза на дълбоко в старинната музика след като изучава и църковно пеене.  Именно на него се дължат и основните композиции на гласа, а останалата част от инструментала правят всички от групата.  "Процесът беше много интересен", спомня си Петър, макар и днес да осъзнава, че с Исихия може би миналата година е бил последния концерт, тъй като именно двигателят Евгени емигрира. "Без него няма да е същото, признава Делчев и допълва: А и по-добре да не се опитваме".

С другата си група, пък Кайно Йесно Слонце започва да работи от 2009 г. Веско Митев е на кавал и арменски дудук, Тони Хоро -  с перкусии, а Петър Делчев - с тамбура и ханг. Имат един специфичен концертен момент от историята им. Подгряват руска метъл банда. "Изненадата на публиката от това, което свирихме не беше по-малка от това, което чухме от гостуващата група. – разказва Делчев.  - Тяхната вокалистка се казва Маша и е слабичка, русичка, около 1 метър и 60 см. Излезе на сцената, грабна микрофона и изви гърлено – здраствуйтеееееее. Доста краен стил в сравнение с това, което свирим."

Постепенно Кайно Йесно Слонце се разраства. Включват се и други хора като Алексей Цветанов, Юлия Узунова и Евгени Чакалов. И в този състав записват и последния си албум през 2015 г. От май подготвят още един албум, който след като се доработи, се очаква да издадат януари 2017 г.

Иначе Делчев има още много интересни истории. Сред тях е и запознанството му с Евгени Чакалов и присъединяването му към групата. При първата им среща става ясно, че Петър си е мислил, че има среща с друг Евгени. Той пък е очаквал, че ще се види с друг Петър Делчев контрабасист. От немай къде решават да пробват заедно. Все пак вече са се запознали и така Евгени става част и от Ambient Folklore и в последствие и Кайно Йесно Слонце. Петър Делчев знае за още един свой адаш, който пък е писател и е решен един ден да се запознае и с него.

А що се отнася до Ambient Folklore, те правят авторска музика, която наподобява средновековната. Текстовете са оригинални, взети от сборника Кармина Бурана, някои са италиански, познати още от Средновековието и Ренесанса и обхващат 12-и-14-и век.

Любовта към миналото

А иначе любовта му към миналото се крепи и на дългите му търсения с Исихия, покрай които слуша доста старинна музика. По думите му, на наша територия има много малко запазена и тя е най-вече църковна. "От Средновековието ни [като музика] не е останало нищо. – обяснява музикантът и допълва ,че ако има писмени свидетелства, те не са в България или са много трудно откриваеми.

"Това са невмени текстове и нотации, повечето от които -  ако са оцелели, са извън Балканите". – разказва още Петър.  Покрай църковната музика, започва да се интересува от западно-европейска. От там се пали интереса му и към още повече проучвания и изследователското му любопитство стига до Средновековни и Предкласика. "Интересното е, че по-голямата част от записите са интерпретации. т.е. нотният запис не позволява да се запазят голяма част от оригиналното звучене.

И така не се разбира къде свършва една фраза и започва нова", уточнява Делчев. Но пък именно и този факт позволява на музикантите да интерпретират едно и също място по различен начин. Според някои определен момент трябва да звучи като четири четвърти. Други пък го разчитат като три четвърти.

И резултатът е различен. На Запад има доста хора, които се занимават с подобни неща, докато у нас такива хора има, но много, много малко. Трудни за намиране, според Делчев, са и гръцките възстановки на светска византийска музика. 

Инструменти

Освен да изследва старинната музика, Петър Делчев изпитва свръх любопитство и към старинните инструменти, или към инструментите въобще. Доказателството – има над 50. С тях Петър се снабдява като ги намира от производителя им или от Ebay. Купува ги в лошо състояние, защото инак не може да си ги позволи финансово.  Поправя ги при лютиер Христо Георгиев, който е майстор да изкара от всеки инструмент най-чудовищния звук, на който е способен, разказва Петър.

След като си взема първата електрическа китара в осми клас, усеща, че ефектите по онова време за него са били труднодостъпни. Чак с Исихия започва да разчита на звука. "Това не е рокендрола, при който човек може да си позволи да работи с еднотипен звук". Постепенно търсенето и откриването на нови звуци го впечатлява и до 2000 г. вече е горд собственик на ирански сантур. Намира го, благодарение на оригиналните групи, които Иранският Културен център кани да гостуват у нас.

В последствие си купува банджо, чиито звук може да уловим  във втория и третия албум на Исихия. Също така Петър Делчев притежава няколко тамбури, перкусии... Събира в плетено кошче ударни инструменти, които издуват звуци, трудноразпознаваеми ако човек не ги види. В почти всичките си музикални проекти има наслагване на подобни звуци, а колекционерът е убеден, че именно те придават цвят на музиката. Събира и китари. Оказва се, че при тях също има голямо разнообразие.

Сред колекцията му е една осемструнна, настроена различно от стандартната китара. Затова пък в някакъв момент се усеща, че няма истинска класическа, та сега е решен да си купува. Харесал си я е от Румъния. Преди няколко месеца купува и стар германски цимбал. Има няколко цикли. Всички инструменти, които купува са взети с идеята, че някой ден ще бъдат използвани и ще свири на тях.

Някои се оказват прекалено сложни. Концертната цитра е такава – добър пример за използването й към филма "Третият човек" на Карол Рийд от 1949 г. "Този филм е забележителен с още едно нещо. – обяснява ни Петър -  За него Оскар Уайлс има Оскар за поддържаща роля като лицето му се вижда за по-малко от 20 секунди. Музиката е на един виенски композитор – Антон Карас. Има негови записи в YouTube. Оказва се много интересен инструмент, но с него Петър стига донякъде и установява, че трябва някой да му покаже как да продължи.

В България има много такива инструменти. Не са и особено скъпи, но според Делчев липсват хора, които могат да покажат как се свири на тях. По тази причина той вече прави планове да пътува до Виена, за да намери човек, който да му покаже как да използва инструмента. "Завършен изпълнител на цитра от мен няма да стане. Прекалено ми е късно, но най-малкото искам да опитам как се използва", обяснява още той. Колекцията е изключителна и продължава с щоселова лютня. Разработена е от Георг Щосел и е започнато производството в края на Първата световна война.

"Това е единственият инструмент, при който пръстите на изпълнителя стоят надлъжно на струните.”, разказва Делчев и уточнява, че става въпрос за инструмент, който е сроден на цитрите. Музикантът успява и да намери книгата на Щосел, или по-точно учебната му тетрадка. Днес има инструменти, до които още не е стигнал, но е убеден, че и на тях ще им дойде времето. Все още не знае какви струни трябва да се използва за виола да гамба. Засега е сложил такива за чело, но знае, че не са правилните. Има и един-два инструмента, които стават само за показ на стена. А информация за тях намира, естествено в интернет. Плаща тази част от своя "данък", тъй като самият той пише в Уикипедия за тези инструменти. Автор е на около 30-ина статии. Повечето са на английски.

А какво прави още в България ли?

Ако този въпрос бе дошъл преди десетина години - като музикант би казал "Да, заминавам". Като научен работник би отговорил: "Разбира се, неизбежно е".

"Почти всички хора, които се занимават с наука им се налага в един момент да излязат навън, тъй като грантовете за изследване са така структурирани, че да има от една страна обмен на кадри и от друга -  конкуренцията.", разказва Петър Делчев.

По една или друга причина той остава тук. Не съжалява, но с уточнението, че в бъдеще може и той да смени посоката си на търсене.