Общоприето е, че добрите отношения с партньора включват разговори по теми, които надхвърлят дискусията на ежедневието. И ако общите интереси не ни обвързват, тогава как ще създадем връзка, в която ще се разбираме и приемаме взаимно?
Често попадаме в капана на стереотипа – ако няма за какво да си говорим, започваме да се съмняваме – това ли е човекът за нас?
С моя съпруг имаме различни интереси. Той е любител на тениса, а аз съм безразлична към спорта. Обичам книги за архитектура, партньорът ми не се интересува от тях, разказва терапевтът Наталия Арбашева пред psychologies.
Не считам наличието на общи интереси като ключ към успешния брак, а тяхното отсъствие като показател, че „семейната лодка се е разбила в ежедневието“.
Много ми е удобно да бъда със съпруга си и мога уверено да кажа, че щастието и комфортът в брака се основават на неуловими неща, понякога разбираеми само за самите партньори. Основното е, че сме в хармония със себе си и се чувстваме добре заедно. А фактът, че говорим толкова малко едновременно, ми се струва напълно нормален.
Общоприето е, че на основата на любовта, съпричастността и взаимното доверие се изгражда стабилен и пълноценен съюз.
Партньорите в него са в състояние да говорят, разбират и вземат предвид в ежедневието какво научават за другия. Но я има и обратната страна: автономност, зачитане на границите, сигурност на личното пространство. И щастлив брак е възможен с хармонично съотношение на тези две страни.
Още за брака и различните интереси четете в Tialoto.bg