На 20 август в галерия „Богориди”, Бургас ще бъде открита изложбата „Водоравно”. Проектът е серия от изображения и поетични текстове, създадени в резултат на дългогодишен експеримент с времето и пространството. Експерименталната работа с фоточувствителни материали на Ивелин Методиев се комбинира с литературния глас на Кристина Крумова, за да разкрият напълно нов поглед над хоризонта – непознат на публиката досега.
Хоризонтът е познат като най-категоричната граница в естествения свят. Линията, до която стига погледът. Там, където се сливат и разделят земята и небето.
Чрез манипулация на формата и процеса тук хоризонтът е трансформиран в абстрактен визуален компонент – градивна единица, чрез която се изграждат многопластови образи. Строгите геометрични конструкции в основата на този проект се противопоставят на традиционния модел на плавните органични форми на природата. Рамките, наложени ни от естествения свят, съпоставени с тези, които сами изграждаме като общество и индивиди.
Изображенията от серията разчитат на графична стилистика и минималистичен набор от визуални изразни средства. Паралели могат да бъдат направени с някои движения от безпредметната живопис като неопластицизма и кубизма.
В допълнение към изложбата, ще бъде издаден и представен луксозен каталог с принтовете и текстовете към тях.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Дебюти" на Национален фонд „Култура”.
В същността си фотографията е средство за запечатване на моменти. Обичайно, фотографският филм бива експониран еднократно за част от секундата. Тук тази концепция е деконструирана и преосмислена. Моментът на създаване на латентното изображение е разтеглен до години. В един кадър са поместени пространства от противоположни краища на земното кълбо чрез наслагване на множество хоризонти.
Заснемането е едва първата стъпка. След като бъде експониран, всеки кадър трябва да се прояви преди да се стигне до ръчно копиране на светлочувствителна хартия. Това са времеемки процеси с множество променливи. Температура, време, концентрация на разтворите, интензитет на светлината – всички те оказват влияние върху резултата и могат да имат катастрофално въздействие. Кадър, експониран на различни континенти, по който е работено с години, може да бъде провален от трепване на ръката в тъмната стаичка. Всеки негатив е оригинал в един екземпляр, единствен източник за създаване на финалните фотографии. Не съществуват резервни копия.
Създаването на изображенията, поместени в изложбата, е технически амбициозен и до голяма степен експериментален процес. Използваните похвати са извън рамките на нормална употреба на фотографското оборудване и материали. Нещо повече, често начинът на работа е в пряк разрез с препоръките на производителите и всякаква предвидимост по отношение на крайния резултат е изключена. Хипнотичният характер на кадрите се дължи именно на реакцията на материалите към тези необичайни условия.