България преди Пьонгчанг: Северът настига Юга, дамите – мъжете

 

Най-натоварени дни за българите в Пьончан се очертава да бъдат първите два от програмата на Игрите. В събота и в неделя са насрочени стартове, в които е възможно според представянето и решението на треньорските щабове да участват по 6-7 български състезатели на ден. За сметка на това "най-постни" за българите ще бъдат 19 февруари, понеделник, когато няма нито едно участие, както и последният ден на Игрите, 25 февруари, неделя, когато само Антония Григорова може да стартира в 30-километровия ски-маратон. Пръв ще поведе крак Владимир Зографски, който ще започне участието си още преди официалното Откриване на Олимпиадата - в квалификациите на малката шанца за ски-скок на 8 февруари, ден преди старта на Игрите.

 

 

Българската мегазвезда в биатлона Екатерина Дафовска чупи своеобразен рекорд в зимните спортове, като присъства на седма поредна олимпиада. Дебютът й е преди 24 години в Лилехамер, когато едва 18-годишна се класира 13-а в щафетата и 29-а в спринта. Тя спечели златото в Нагано 1998, четири години по-късно се нареди пета на 15 км и четвърта на щафета в Солт Лейк Сити, а през 2006 година в Торино има две осми места - на щафета и в нововъведената тогава дисциплина масов старт. На последните три олимпиади Дафовска отново е в официалните ни делегации, но вече като олимпийско аташе. 

 

 

Владимир Зографски е осмият български ски-скачач, състезавал се на олимпиада. Ангел Стоянов, Владимир Брейчев, Валентин Божиков, бащата Емил Зографски, Захари Сотиров, Георги Жарков и Петър Фъртунов имат участия от 1984 до 2006 година, като най-доброто класиране е на Брейчев - 19-и на малката шанца в Сараево 1984. Най-младият ски-скачач на Олимпиада е Петър Фъртунов скочи и от двете шанци едва 16-годишен в Торино 2006.

 

 

За втора поредна зимна Олимпиада абсолютен рекордьор по отношение население/елитен спорт в състава на българската делегация е град Чепеларе. Със своите 5400 жители, той е осигурил сега за Пьонан 2018 трима олимпийци - сноубордистът Радослав Янков и биатлонистите Димитър Герджиков и Антон Синапов. С най-много олимпийци обаче този път лидер е София - петима (при 1.3 млн жители), пред Троян - четирима, но при население 22 хиляди. С трима в делегацията е и Самоков с 27 000 жители. Банско с население 9000 има двама представители. 

 

 

Всичките 21 български квоти за Игрите в Пьончан са в 6 спорта - алпийски ски, биатлон, ски-бягане, ски-скок, сноуборд и шейни - точно както и преди 4 години в Сочи. Още петима спортисти чакаха до последно като резерви в шорттрека, ски-бягането, фристайла, ски-кроса и скелетона. За втора поредна Олимпиада България няма представител в спорта, донесъл най-много медали на зимни Игри - шорттрек. За сметка на това на втора поредна Олимпиада България има състезател в ски-скока, което изглежда невероятно при факта, че в страната вече четвърт век няма нито една ски-шанца. За първи път след Албервил 1992 биатлонистите са с пълни отбори в и при мъжете, и при жените (общо 10 състезатели).

 

Спортът с най-много български олимпийци в историята на зимни Игри и сега си остава ски-бягането. С тримата в Пьончан общата им бройка нарасна на 51. С 10-те си представители в Република Корея биатлонът излезе на второ място с 45 и измести алпийците, които вече са общо с 41. На обратния полюс е северната комбинация, където само един българин е участват на Олимпиада - Никола Делев се класира 38-и в Сент Мориц през далечната 1948 година.

 

 

Най-много спортисти България изпраща на зимни Игри Албервил през 1992 година - 30, което любопитно, тъй като е с един повече от единствената Олимпиада, на която участва национален отбор по хокей на лед - в Инсбрук през 1976 г. Най-малко българи на Олимпиади са участвали през 1948 година в Сент Мориц и през 1972 година в Сапоро - по четирима. До Игрите в Пьончан общо 180 българи са стартирали на зимни Олимпиади. След февруари те вече ще бъдат 191, защото дебютантите в Република Корея са 11. Делегацията на спортистите в Пьончан е втората най-многолюдна за последния четвърт век след Солт Лейк Сити (22 участници). 

 

 

Българските спортисти в Пьончан са 21 в шест спорта. Преди 4 години в Сочи олимпийците бяха с три по-малко в абсолютно същите спортове. Във Ванкувър през 2010 година те бяха 19 също в 6 вида спорт. Общо взето сходен е броят на българските участници на зимни Олимпийски игри в последния четвърт век:

2018 Пьончан - 21

2014 Сочи - 18

2010 Ванкувър - 19 

2006 Торино - 21 

2002 Солт Лейк Сити - 22

1998 Нагано - 18

1994 Лилехамер - 17 

 

 

От спечелилите квоти за Пьончан 2018 български спортисти най-млада е биатлонистката Милена Тодорова, която навърши 20 години на 18 януари. В състава има още двама 20-годишни - Алберт Попов и Камен Златков. Интересно е, че двамата алпийци са родени в два последователни дни в София - съответно на 8 и на 9 август 1997 година. Сред най-младите е и Йордан Чучуганов - на 21 години. На другия полюс са биатлонистът Михаил Клечеров и сноубордистката Теодора Пенчева, които са на по 35 години. Най-много в състава са 24-годишните - четирима са родени през 1993-1994 година, а трима са по на 30 години. 

 

 

Очевидно има връзка между рождената дата и увлечението към зимните спортове, след като близо половината български олимпийци за Пьончан 2018 са родени през зимните месеци. Почти една четвърт са рождениците през януари - четирима, през февруари, март и декември са по двама.

 

 

Най-спортен град в белите дисциплини се оказва столицата София, който изпраща 5 състезатели в Пьонан - целият алпийски ски тим и двете сноубордистки. С четирима олимпийци е Троян - всички от биатлона, три жени и един мъж. С по трима са Чепеларе и Самоков. Банско е с двама олимпийци, а Берковица, Крумовград, Дупница и Варна с по един.

 

 

Шорттрекът е най-ефективният зимен спорт за България. При едва 7 участвали българи на зимни Олимпиади до Игрите в Пьончан, този спорт е донесъл на страната чрез Евгения Раданова три медала, които са половината от всичките ни досегашни отличия. В класацията следват биатлонът с два медала при 35 участвали и ски-бягането с един от 48. 

 

 

Северна България направи мощен пробив и почти изравни на Южна в съотношението по подготвени олимпийци. От състава за Пьончан на Север от Стара планина са родени шестима, на Юг от Балкана - 10 и петима са от "централна" София. В Сочи преди четири години съотношението бе 14:4 за южняците. Благодарение на Троян и Чепеларе много сериозно се промени картината по оста Изток - Запад. От състава 12 са родени в Западна България, 7 в Централна и само двама в Източна. 

 

 

Съществено се е променило съотношението мъже - жени в олимпийските ни делегации спрямо предишната Олимпиада. В Сочи дамите бяха 5 от 18, а сега са 9 от 21, което доближава половината. За сравнение е пропорцията от последната лятна Олимпиада през 2016 година в Рио де Жанейро, където България бе представена от 22 жени и 29 мъже. 

 

 

Само в два спорта България е записвала по едно-единствено участие на зимна Олимпиада. За мнозина днес може би ще прозвучи куриозно присъствието на България на олимпийски турнир по хокей на лед през 1976 година в Инсбрук, където отборът се класира 12-и. Другият спорт с единствено участие е северната комбинация - през 1948 година в швейцарския курорт Сент Мориц Никола Делев се нареди 38-и.

 

 

Единайсет състезатели - повече от половината ни спортисти - ще участват за първи път на зимна Олимпиада в Пьончан. В Сочи 2014 българските дебютанти бяха девет, но при 18 участници. С най-много стаж отново са Александра Жекова и Мария Киркова, за които това ще бъде четвърта Олимпиада. Жекова носеше българското знаме на Откриването във Ванкувър 2010, а Киркова - в Сочи 2014. Трето олимпийско участие записват биатлонистите Красимир Анев, Владимир Илиев, Михаил Клечеров и ски-бегачката Антония Григорова. За втори път на Игрите ще се появят биатлонистката Десислава Стоянова, ски-бегачът Веселин Цинзов, ски-скачачът Владимир Зографски и сноубордистът Радослав Янков. За останалите 11 това ще е дебютна Олимпиада.

 

 

Ски-федерацията е абсолютен рекордьор по брой участници на зимни олимпиади. Тя е и единствената с присъствие на всички Игри от първата поява на България през 1936 година в Гармиш Партенкирхен. С четиримата си дебютанти в Пьончан (Алберт Попов, Камен Златков, Йордан Чучуганов и Теодора Пенчева) БФСки записва общо 99 олимпийци в историята, като далеч след нея са биатлонът с 34 и хокеят с 18. 

 

 

За първи път в историята биатлонът достигна и се изравни със ските по брой представители в българска делегация на зимни олимпийски игри. Досега първенството неотменно се държеше от ски-федерацията, с едно разбираемо изключение при участието на хокейния отбор в Инсбрук 1976. Сега за първи път биатлонът подели лидерството с 10 представители, толкова са осигурени и от БФски (но в 4 отделни направления - по трима в ски-бягането, алпийските ски и в сноуборда, плюс един ски-скачач). Извън тези две федерации само шейничките изпращат един олимпиец в Пьончан. 

 

 

Аякс Троян и Александър Логистик София са лидери сред спортните клубове в цялата страна по отношение на брой класирани за Олимпиадата състезатели. И двата клуба има по трима представители в делегацията за Пьончан. За Аякс се състезават Стефани Попова, Милена Тодорова и Владимир Илиев, а за Александър Логистик София - тримата от ски-бягането - Антония Григорова, Веселин Цинзов и Йордан Чучуганов. СК Банско, Амер Спортс и Мотен имат по двама представители, останалите 9 са от различни клубове. Логично мнозинството от българските олимпийци са завършили или учат в НСА - общо 13. Трима следват в Благоевград, четирима - в други висши учебни заведения из страната. 

 

С присъствието на Павел Ангелов на улея в Пьончан шейните ще се изравнят по брой участници от България с шорттрека в историята на олимпийските игри. И двата спорта вече имат по 13 олимпийци, като шейните пласират представител на четвърта поредна Олимпиада, което напоследък е по силите само на ските и биатлона. 

 

 

Мария Киркова е едва втората българска алпийка, стартирала на Олимпиада. За нея това е четвърто поредно участие, а другата българка, спускала се по олимпийска писта, е Надежда Василева, участвала на слалом през 1998 и през 2002 година и на гигантски слалом през 2002 година. 

 

 

Виктория Димитрова е най-младата българка, състезавала се на зимни олимпийски игри. В Албервил 1992 тя бе на 15 години и 253 дни, когато се нареди 17-а във фигурното пързаляне. На обратния полюс е Иван Марковски, който бе на 40 години и 170 дни, когато игра последния си мач за хокейния тим на България на Игрите в Инсбрук през 1976 година (Япония - България 7:5)