Чарлз Дарвин публикува фундаменталния си труд "Произход на видовете", касаещ въпроса за еволюцията, през далечната 1859 г. Тълкувайки теорията си за естествения отбор, Дарвин дава необоримо до днес обяснение за неспирното усъвършенстване на животинските видове, включително човека, чрез постоянно адаптиране към променящите се условия на средата.
Според теорията на Дарвин еволюцията е бавен процес, протичащ с незначителни промени в генетичните заложби на всеки биологичен вид, разпростиращи се обаче върху огромни периоди от време и водещи в крайна сметка до значителни промени в особеностите на съответния вид.
И докато схващанията на Дарвин се приемат като чиста монета в продължение на десетилетия, 150 години след издаването на неговия фундаментален труд започват да се появяват твърдения, че биологични промени в генетичния код на човешкия вид не са регистрирани през последните 40-50 хиляди години. Възможно ли е теорията за еволюцията да не важи за модерния човек? И ако да – къде трябва да се търсят причините?
Разпространено е схващането, че напредъкът на науките, подпомагащи справянето с репродуктивните нарушения при човека, сериозно променят естествения ход на човешката еволюция. На практика всеки изкуствен контрол върху процеса на оплождане може да се разглежда като прът в колелото на еволюцията.
Според много учени всяко средство за контрол на забременяването, било то за избягване на нежеланата бременност или за прекъсване на такава, блокира процеса на естествен отбор по механизми, с които е протичал в миналото. Счита се, че човекът е единственият биологичен вид, който би могъл да насочи естествения отбор по своя собствена воля и че в голяма степен вече го и прави.