Откакто се е върнала в Ирак тя носи само черни дрехи. Защото времето не лекува всички рани. Не и когато човек е преминал през ада.
След освобождаването си Кохер живее заедно със съпруга си и петтe им деца в планината Синджар в Северен Ирак. Те са бежанци в собствената си страна. В семейството никой не говори за това, което се е случило.
Откраднатото минало
"За мен вече е късно", казва 40-годишната Кохер без да довърши изречението. Мислите ѝ непрекъснато са свързани с трите ѝ по-големи деца. От двамата ѝ сина Саадон и Фираз, както и от дъщеря ѝ Авеен няма никаква следа. Кохер таи смътна надежда един ден да ги види отново. В многото безсънни нощи тя постоянно си задава въпроса защо тя е оцеляла.
"Ако не са децата, отдавна да съм се самоубила", споделя тя.
Кошмарът започва на 3 август 2014 година. Тогава терористичните милиции на ИД нападат региона на Синджар, където живее религиозното етническо малцинство на язидите. Самопровъзгласилите се за войници на Аллах смятат язидите за неверници. Ислямистите извършват чудовищни жестокости и масови екзекуции, които ООН определя като геноцид. Около 50 000 язиди панически избягват в планината Синджар и се укриват в труднодостъпно плато на 1000 метра височина. Кохер и децата ѝ - също. Съпругът ѝ Махмуд трябвало да вземе родителите си и да се присъедини към групата по-късно. Но на половината път до въпросното плато терористите от ИД пленяват групата на Кохер.
Поробването
Джихадистите отделят мъжете от жените и вземат Кохер и осемте ѝ деца.
"Те плениха и по-възрастни от мен жени и ги принудиха да се омъжат за пет или шест мъже", казва Кохер, без обаче да споменава думата изнасилване.
"Те разменяха жените за една цигара. И си подаряваха един другиму жени", споделя Кохер.
Жената губи връзката с двамата си сина и с дъщеря си Авеен, която е принудително омъжена за ислямистки боец в Мосул.
"Само веднъж я доведоха отново. Беше изцяло забулена в черно. След това я гримираха, както се прави с една годеница. Това беше още едно унижение, защото традиционно майката трябва да гримира дъщеря си за сватбата", казва Кохер.
Тогава за последно тя вижда дъщеря си. Ислямистите препродават Кохер и петте ѝ дъщери няколко пъти - първо в Ирак, а по-късно и в Сирия. Последните два месеца Кохер прекарва в едно мазе в Рака, където са настанени още 50 други жени. През лятото на 2016 година групата е освободена, или пък е била откупена от местното кюрдско правителство. Кохер не знае подробностите. Спомня си само, че е пътувала с автобус до Ирак. Джихадистите от ИД са държали в плен 7000 язидски жени и деца.
След две години Кохер отново среща мъжа си Махмуд в кюрдските райони на Северен Ирак. Междувременно той се е присъединил към кюрдските милиции, воюващи срещу ИД. Трите му малки дъщери не разпознават баща си.
"Понякога плача безутешно, но никога пред децата. Вече не съм нормален човек. Лекарите твърдят, че никакви лекарства не могат да ми помогнат, защото се измъчвам вътрешно", казва Кохер. Тя обаче не иска да говори за мъките и страданията, които е преживяла.
Забравената планина
След като се събират отново, Кохер и цялото ѝ семейство живеят в свещената за язидите планина Синджар. Там на палатки все още живеят 2000 язидски семейства, защото нямата къде другаде да отидат. Става дума общо за около 10 хиляди язиди. През август 2014 година американският президент Обама нареди нанасянето на въздушни удари срещу ИД в Ирак. Днес обаче, след военната победа над ИД, светът сякаш е забравил за тези хора.
Над 200 000 иракски язиди са избягали в големия бежански лагер край Дохук в автономния кюрдски регион, или са заминали за Европа. Досега в региона Синджар са открити около 70 масови гробове. Кохер и Махмуд са получили от една хуманитарна организация 20 овце, от които преживяват. Семейството не гладува. В палатковия лагер дори има дизелов генератор и телевизор. Миналото обаче постоянно ги спохожда в мислите им. Кохер показва на ръката на 10-годишната си дъщеря Зиян няколко грубо изписани букви.
"Опитах се с игла и пепел да татуирам имената на децата, за да не забравят кои са. По време на пленничеството ислямистите промениха и имената им. Надзирателят обаче ми каза, че ще им отреже ръцете, ако продължавам да ги татуирам", споделя Кохер.
Без изгледи за помирение
Южно от планината Синджар още има разпръснати клетки на ИД. Затова почти навсякъде в региона има пропускателни пунктове. Махмуд и Кохер рядко пътуват до родното си село.
"Не разрушенията са най-лошото нещо, а това, което сториха с нашите жени и момичета. Как можеш да продаваш седем или десетгодишни момичета на десетина мъже. Или когато едно 10-годишно момиче забременее", казва Кохер.
Тя твърди, че сред извършителите има и съседи-мюсюлмани. Затова и помирението в селото е невъзможно.
В палатковия лагер в планината Махмуд държи зареден автомат Калашников. Язидите се страхуват от нападения - въпреки изградените пропускателни пунктове. В района има много оръжия.
Язидите не знаят на кого да се доверят. Иракската централна власт и кюрдското регионално правителство си оспорват региона Синджар. Миналата година избухнаха и боеве между враждуващите кюрдски групировки. В граничния регион със Сирия действат различни групировки - милициите Пешмерга и кюрдските бойци от ПКК, които воюват срещу Турция. Новата силна групировка в Синджар е шиитската милиция Хашд ал-Шааби, поддържана от Иран. Малкото язидско малцинство е пленник в една голяма национална и регионална борба за власт.
Преди време Кохер, Махмуд и децата им са подали молба за разрешение да емигрират в Австралия. Те все още седят в Синджар, защото таят надежда да видят отново изчезналите си деца. Все още има завръщащи се от плен на ИД язиди. Някои от тях са се откупили срещу 10 хиляди долара - с помощта на каналджии. Кохер и Махмуд също са се свързали с каналджии, но без успех.
"Ако с божията помощ децата ми се завърнат обратно, веднага ще напуснем Ирак. Ние вече нямаме нищо общо с тази страна", казва Кохер.
Автор: Сандра Петерсман
Източник: "Дойче веле"
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.