Спасяването на момчетата в Тайланд – неудобните въпроси и отговори

Защо децата от футболния отбор, спасени след дълги дни каменен плен в Тайланд, и до момента не могат да прегърнат родителите си? Били ли са те наблъскани с успокоителни лекарства, преди да бъдат изведени навън? Кой е платил за скъпата международна спасителна операция? И какво ще се случи с треньора, който отведе отбора си надълбоко в опасната пещера?

Докато 12-те деца и треньорът, изведени от пещерния комплекс Там Луанг, продължават рехабилитацията си, изникват нови и понякога нееднозначни подробности за случилото се вътре и отвън пещерата. Кореспондентът на Би Би Си в Тайланд Джонатан Хил намери отговорите на някои неудобни въпроси.

Защо изобщо децата са се оказали толкова надълбоко в пещерата?

Това могат да обяснят само самите деца и техният треньор Екапол „Аке“ Чантавонг, но те и до момента не са разговаряли нито с приятелите си, нито с пресата. Могат само да се правят догадки въз основа на фактите, които имаме до момента.

В събота, 23 юни отборът е имал планиран мач, но той е бил отменен, разказва главният треньор на клуба Нопарат Кантавонг. Вместо мача той свикал тренировка.

Всичките момчета от отбора са големи любители на велосипедите, затова на страницата във Facebook, през която треньорите са обменяли информация с децата и родителите, младши треньорът Аке е написал, че до футболното игрище отборът ще отиде с колела. Да се ходи в пещера изобщо не е ставало дума.

В онзи ден едно от момчетата ставало на 16 години и момчетата купили от местния магазин храни за празненството за 700 бата /$22/, което е доста голяма сума за местните мащаби.

Старши треньорът Нопарат Кантавонг описва помощника си Аке като много мек човек, много дружелюбно отнасящи се към децата – Кантавонг смята, че момчетата са наговорили треньора да отиде с тях в пещерата. Това е място, което често се посещава, добре известно е в района и децата вече са били там.

Най-вероятно те са тръгнали навътре сами /което не е трудно, когато в пещерата е сухо/, оказали са се застигнати от потоците вода от проливния дъжд и са избягали от тях още по-навътре в планинския масив.

Защо на родителите не позволяват да общуват с децата в болницата?

Официалното обяснение е, че децата са още слаби след невероятните изпитания и могат лесно да се заразят от някаква инфекция.

Техният живот за цял Тайланд е много важен. За тях се молеше цялата страна, за тяхното спасение беше организирана огромна операция и естествено, тайландските власти не искат да ги излагат дори на най-малък риск.

Родителите може би не са допускани до болничните легла и за това децата да не се развълнуват прекалено много от срещата. Като цяло тайландците са по-сдържани от хората на Запад, те по-рядко изразяват чувствата си физически и рядко прегръщат някого.

Освен това родителите на тези момчета са обикновени хора от много бедни села. Те са свикнали да изпълняват нарежданията на началството и най-вероятно са много благодарни на правителството за това, че са били принесени толкова жертви за спасяването на техните деца. Тези родители няма да започнат да се възмущават, че не ги пускат при децата им.

В момента им разрешават да гледат момчетата си само през стъкло в болничната стая и понякога им позволяват да влязат и да постоят за няколко минутки вътре в стаята, слагайки си ръкавици и маски.

Ще бъде ли наказан треньорът Аке?

На този етап това изглежда малко вероятно. Родителите на футболистите са му простили. Те са му благодарни за това как той се е грижил за момчетата по време на двуседмичното „заточение“, давал им е своята храна и е подкрепял духа им, главно научавайки ги да медитират – което самият той е усвоил, докато е бил 12 години в будистки манастир.

Според старши треньора на Нопаванг треньорът Аке е възможно за известно време отново да бъде изпратен в манастир – тайландците често отиват за временно послушание в манастир, за да изкупят свои прегрешения и духовно да се пречистят.

В Тайланд това се приема добре и най-вероятно след всичко случило се треньорът ще може да води нормален живот по-нататък.

При това в Тайланд не е разпространено търсенето на виновници. Тайландците не са свикнали задължително да намират „изкупителна жертва“ за всяко бедствие или неприятност.

Във възприемането на живота при тайландците има повече фанатизъм и ако се случва нещо лошо, обществото не се стреми задължително да открие виновните за това.

Как децата са оцелели 17 дни с малко храна и при това не са отслабнали много?

Преди да бъдат открити, момчетата бяха прекарали 9 дни в пещерата. Вероятно те са имали у себе си остатъци от храната, купена за рождения ден.

Всички те са дисциплинирани спортисти, в добра физическа форма. Те рационално са разпределяли оскъдната си дажба, а може би са поддържали отборния си дух и с песни.
Треньорът Аке ги е учел да медитират, казват тайландските военни водолази и им е давал по-голямата част от своята храна. Освен това им е казал да пият водата, която е капела по стените на пещерата, а не мръсната вода под краката им.

През последните шест, за някои осем дни на момчетата беше носена храна отвън – първоначално протеинови гелове, след това и обикновена храна. Може би поради това, преди да излязат от пещерата, някои са успели да започнат да възвръщат теглото си.

Давани ли са на децата седативи, преди да ги изведат на повърхността?

Тайландските официални лица старателно избягват да отговорят на този въпрос.

Премиерът на страната Прают Чан Оча каза, че са им инжектирали леки успокоителни. Но редица хора, участвали в спасителната операция, потвърдиха пред Би Би Си, че момчетата – поне някои от тях, са били силно наблъскани с лекарства и са се намирали практически почти в безсъзнание.

Според логиката на спасителите това може би е било нужно с цел предотвратяване на паника. За първи път в живота си да плуваш под вода в абсолютна тъмнина, с тежко оборудване, през тесните каменни проходи – това може да уплаши не само едно момче. Но ако в тези условия момчето се поддаде на паниката, то е щяло да изложи живота си на заплаха.

Джон Волантен и Ричард Стантън – двамата британски водолази, които ръководиха извеждането на момчетата на повърхността, специално са помолили австралиеца Ричард Харис – водолаз и по професия лекар – анестезиолог, да подготви момчетата за извеждането им.

По какъв начин е можело момчетата, които са до известна степен под наркоза, да бъдат преведени през технически сложните проходи под водата, ние не знаем, пише Би Би Си.

На някои места водолазите са привързвали момчето към себе си. По-надолу, в по-широките места за преминаване, то е било слагано на носилка, закачена към въже, закрепено под тавана на пещерата и така е било пренасяно.

Цялата операция беше много мащабна, сложна, абсолютно нова по замисъл и смела по изпълнение. Никога досега в историята не е предприемано нещо подобно. Някои участници в операцията нарекоха мисията на ключовите водолази, извеждали децата едно по едно, свръхчовешка.

Кой плати за спасяването?

По-голямата част – правителството на Тайланд.

Помощта от други държави, например 30 офицери от ВВС на САЩ, най-вероятно е била платена от властите на съответната страна като жест на добра воля.

Тайландският народ също участва в операцията – компании безплатно са предоставяли транспорт, фермери са докарвали храна.

Авиокомпаниите Thai Airways и Bangkok Airways са предоставили безплатни билети за някои от чуждите водолази, пристигнали да помагат.

Дали тайландците щяха да се справят и сами, без чужденците?

Не, едва ли която и да е страна щеше да успее. Подводното плуване в пещери е много тясна и сложна област, в света има много малко опитни водолази с такъв профил.

Тайланд имаше късмета, че опитният изследовател на пещери Верн Ансуорт подробно беше изследвал комплекса Там Луанг още по-рано и че живее близо до мястото.

Той е пристигнал на мястото на събитията още на следващия ден след изчезването на футболния отбор и точно той е предложил на тайландските власти да поканят опитни гмурци от чужбина.

След като чуждестранните водолази от много различни страни са пристигнали, тайландските власти са им поверили ръководството на издирването и след това извеждането на децата. Това беше гигантска логистична задача с участието на стотици души.

Беше изграден въжен път вътре в пещерния комплекс, прокарани бяха електрически и комуникационни кабели.

Несъмнено заслугата на Тайланд е, че операцията премина добре и беше добре организирана, както и че нямаше опити за принизяване на значението на чуждестранната помощ.