Брюксел реши за санкции и за хакери с кибер атаки

Извършителите и поръчителите на кибер атаки срещу Европейския съюз и неговите страни членки ще бъдат наказвани със санкции. Това решиха европейските лидери в Брюксел снощи.

Те поръчаха на министрите да изработят правен механизъм, с който новите санкции да бъдат налагани.
Новинита идва само дни, след като ЕС прие условията, при които ще се ограчават лица и фирми, участващи в разработването или използването на химическо оръжие.

Брюксел вече работи по списъка, в който се очаква да влязат представители на сирийския режим на президента Асад, както и руски граждани, причастни към отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му, както и към други двама британски граждани, единият от които почина.

Председателят на Съвета Доналд Туск съобщи след Сбирката на върха, че кибер санкциите ще бъдат направени така, че да защитават европейските граждани и бизнес от всякакъв вид кибер атаки.

Решението идва само няколко месеца преди европейските избори през май, за които ЕС взема допълнителни мерки, за да предотврати намеса на чужди държави и сили в предизборната кампания и в изборния процес.

Първите в списъка на кибер санкциите вероятно ще са четиримата разузнавачи от руската военна разведка ГРУ, които бяха заловени да подготвят хакерска атака срещу Организацията за забрана на химическото оръжие в Хага през април.

Лондон има всички шансове да остане практически част от ЕС до края на 2021 г, след като Брюксел се показа благосклонен към удължаване на преходния период за Великобритания с още 1 година.

Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер го определи “като добра, макар и не най-добрата идея”.
ЕС предлага на Лондон да прилага европейското право 3 г, след като формално престане да бъде част от него. Това ще позволи да се намери решение за границата между Ирландия и Северна Ирландия, която сега блокира постигането на сделка за условията на напускане.

“Вероятно удължаването ще се приеме, за да се осигури време да се подготвят по най-добрия начин бъдещите отношения”, заяви Юнкер.

Туск също намекна, че евролидерите ще погледнат с добро око, ако Тереза Мей предложи вместо 21 преходът да продължи 36 месеца.

Преходният период е британска идея. Той ще се задейства с напускането и през него Великобритания ще остане част от общия пазар и от митническия съюз, ще продължи да осигурява свободното движение на хора и да прилага всички европейски правила, включително да плаща в евробюджета. В същото време Обединеното кралство няма да участва във взимането на европейските решения.

Юнкер предупреди, че ако Лондон напусне без уговорени условия “това ще е опасно и за ЕС и за Великобритания”. “Затова въпреки различията, трябва да се концентрираме върху големия брой споразумения, които имаме”, добави той.

“Сделка ще има”, декларира Юнкер. Туск, беше по-предпазлив, но също каза, че е оптимист, че Лондон и Брюксел се доближват до намирането на решения.

Германският канцлер Ангела Меркел обаче заяви, че си е тръгнала от вечерята, посветена на Brexit “нито повече, нито по-малко оптимист”.

Меркел попари надеждите на австрийското председателство за пробив в зациклилото ново законодателство за убежището, което да промени начина, по който ЕС се справя с наплива от мигранти. Според германския канцлер идеята, държавите, които не искат да вземат бежанци, да допринасят по друг начин, включително с пари и жива сила по границите, няма да реши проблема на държавите на първа линия, които пак ще бъдат оставени сами да се справят с наплива от хора.

Лидерите подканиха за пореден път финансовите министри от Еврозоната да ускорят работата по довършването на Банковия съюз, където още не е уредено компенсирането на вложителите на фалирали банки, както и новият Европейски спасителен механизъм. Новият срок за приемането им е до декември.