Задава ли се нова африканска война – за кобалта?

Ситуацията в Демократична република Конго (ДРК) остава крайно напрегната в навечерието на президентските избори в края на годината. Действащият държавен глава Жозеф Кабила дълго време протакаше изборите и Западът използва това като претекст да започне протести на подконтролната си опозиция и да организира вълна от публикации в световния печат за използването на детски труд в добивната промишленост на страната.

Мандатът на президента Кабила изтече през декември 2016 г., но той забави оттеглянето си - така осигури на опозицията, зад която личат западни интереси, възможност да оспори законността на продължаващото му управление. В началото на текущата година Кабила все пак бе принуден да насрочи президентски избори през декември.

Интересът на световните транснационални корпорации (ТНК) към една от най-бедните страни в света има просто обяснение: пребогатите й природни ресурси, пише Владимир Прохватилов, Фонд за стратегическа култура,. Конго разполага с най-големите в света запаси от кобалт, германий, тантал и диаманти; най-големите в Африка запаси от уран, волфрам, мед, цинк и калай; запаси от берилий, литий и ниобий; значителни находища на петрол, въглища, железни руди, манган, злато, сребро и боксити. ДРК е световен лидер в добива на естествен малахит, в страната има много източници на хидроенергия и гори.

Стратегически ценните й запаси от цветни и редки метали, необходими в производството на двигатели за бомбардировачи от далечната авиация, привличат вниманието на водещите военни сили. Военнопромишленият комплекс на САЩ например зависи до над 50 на сто от вноса на конгоански тантал, а от вноса на кобалт - до 75 процента.

В ДРК са събрани към 60 на сто от световните кобалтови запаси. Затова щом правителството вдигна миналата година данъка върху износа на кобалт, пренебрегвайки позицията на индустриалците, световните цени на този метал скочиха с 235 процента (за година цената на кобалта се качи от 33 200 на 75 000 долара за метричен тон), което веднага предизвика криза в производството на електрокари, смартфони и ред високотехнологични устройства, защото кобалтът е основният метал, използван в литиево-йонните батерии.

Корпорацията Самсунг Ес Ди Ай примерно, както съобщи Блумбърг, започна да изкупува вторични суровини, електронен скрап и направо да рови из бунищата. Същевременно тя се кани да купи дялове от компания за преработка на отпадъци. В момента недостигът на кобалт тревожи и други световни гиганти, сред които Фолксваген, Бе Ем Ве и Панасоник. Развиващото се автомобилостроене, продължаващото производство на смартфони и друга електроника с използване на кобалт също допринася за дефицита му.

Напоследък световните ТНК, включително автопроизводителите, все по-трудно сключват сделки за доставка на кобалт. През ноември 2017 г. Фолксваген не успя да подпише дългосрочен договор за покупка на кобалт от швейцарската компания Гленкор и китайската Хуаю Кобалт. Предложението на Фолксваген за фиксирани цени не срещна разбиране у доставчиците.

Хуаю Кобалт е най-големият в света доставчик на този метал. Амнести интернешънъл и Африкан рисърсис уоч обвиниха в общ доклад китайската компания, че купува кобалт, добиван в примитивни мини в ДРК, където широко се използва трудът на деца. В отговор Хуаю заяви, че не е била достатъчно осведомена по въпроса. При все това Епъл спря изцяло покупките на кобалт от ДРК.

Аналитици на Маккуари рисърч междувременно прогнозират световен недостиг на кобалт в размер на 885 тона още до края на 2018 г., 3205 тона през 2019 и 5340 тона през 2020 г., което означава общ растеж на дефицита с 503 процента. Според участници в пазара това има решаващо значение за котировките на акциите, емитирани от световни гиганти като Гугъл, Епъл, Тесла, Амазон, Ю Пи Ес и др.

Основни световни производители на литиево-йонни акумулатори са Япония, Корея и Китай, който постепенно слага ръка на контрола върху цялата производствена верига за електромобили - от добива на кобалт в ДР Конго до производството на акумулатори и крайното сглобяване на возилата. Самият добив на кобалт обаче не е под китайски контрол. Най-големите мини в Конго са собственост на швейцарската Гленкор.

Благоприятните за Китай тенденции на кобалтовия пазар може да бъдат радикално променени от растящата американска компания Ю Ес Кобалт, чийто шеф Уейн Тисдейл е наричан "човек-легенда, който може безпогрешно да открива новите тенденции и времето на появата им, създавайки забележителна акционерна стойност". През септември Ю Ес Кобалт купи кобалтовото находище Айрън крийк, разположено насред кобалтовия пояс на щата Айдахо.

Запасите в това находище достигат според оценки към 10 милиона тона. Тисдейл и екипът му смятат да станат най-големите играчи на световния кобалтов пазар. Действията на Тисдейл съвпадат с интересите не само на Тесла и шефа й Илон Мъск, но и на други американски корпорации, затова пък безспорно са в разрез с интересите на Китай.

Американските корпорации могат да постигнат целите си, ако за начало премахнат по един или друг начин от конгоанския пазар компанията Гленкор, която контролира най-големите в ДРК мини за добив на кобалт - Кансуки и Мутанда.

Знае се, че Гленкор (известна преди като Марк Рич енд Ко) бе сред най-големите купувачи на руски петрол, алуминий, мед, цинк, олово, въглища, доставяйки срещу тях захар и зърнени храни. Гленкор държи 8,75 на сто от акциите на РУСАЛ, също и дялове от дъщерни компании на руския петролен гигант Руснефт. По данни на Форбс през 2017 г. Гленкор е била на пето място в класацията на най-големите купувачи на петрол от Русия. През януари м. г. Гленкор и фондът Катар Инвестмънт Ауторити затвориха в рамките на консорциум сделка за покупката на 19,5-процентен пакет акции на Роснефт. После двата инвеститора заявиха, че сделката не се е състояла, консорциумът се разпадна, а Гленкор и Катар Инвестмънт Ауторити станаха преки инвеститори в руската петролна компания.

През юли т. г. правосъдното министерство на САЩ отправи към една от "дъщерите" на Гленкор - Гленкор лимитид, искане да представи документи, че фирмата спазва законите за прането на пари и борбата с корупцията, във връзка "с дейността на групировката Гленкор в Нигерия, ДР Конго и Венецуела". Великобритания бе започнала още по-рано разследване срещу Гленкор, обвинена в афера за подкупи в Конго. Някои сделки на Гленкор заинтригуваха и следователи от лондонското Бюро за разследване на измами в особено големи размери (Serious Fraud Office).

За американските корпорации, залагащи на собствения добив на кобалт, би било изгодно добивът в ДР Конго не само да не расте (още по-малко да мине в ръцете на Китай), а да спадне възможно най-ниско, дори изцяло да спре.

В навечерието на президентските избори Африкан аргюмънтс прогнозира следните сценарии:
- на власт остава сегашното ръководство, може би отново начело с Жозеф Кабила;
- на власт идва опозицията, подкрепяна от Запада;
- става военен преврат, Кабила е свален с помощта на силите на MONUSCO - мисията на ООН в ДРК;
Кабила е свален при нахлуване на войски - най-вероятно от Ангола, Руанда и Уганда, и/или с въоръжен преврат, извършен от многобройни конгоански бунтовници.

Всеки от тези варианти предполага сурови санкции срещу Гленкор, които или ще я изтласкат от кобалтовия пазар в ДР Конго, или ще я принудят да прехвърли собствеността върху най-големите мини на споменатата вече Ю Ес Кобалт.
Днес бъдещето на ДРК фактически се решава в офиса на Уейн Тисдейл. Американците обаче са затруднени от присъствието на руски военни с мандат на ООН в съседната Централноафриканска република - не е проблем те да предоставят военнотехническа помощ на ДРК по молба на президента Жозеф Кабила. Молба, която може да бъде подкрепена и от присъстващите в Конго китайски компании.

Евентуалният алианс между Русия и Китай в ДР Конго може би единствен ще попречи американските глобалисти да започнат в Централна Африка кобалтова война.

Бел. на изданието: Гледната точка на редакцията може да не съвпада с гледната точка на авторите.
 

/БТА/