24. I 1989 г., 19:06 часа – финалният миг на най-опасния убиец Тед Бънди

На 24 януари 1989 година серийният убиец Тед Бънди е убит на електрически стол. Малко преди това той признава за убийствата на 30 души, извършени през 70-те години.

30 години по-късно за престъпленията му се снима филм, а продуцентите на документалната поредица "Разговори с убиец: Касетите на Тед Бънди" припомнят на зрителите, че обаятелният Тед всъщност е убиец.

Непознат, харизматичен, интелигентен и трудно уловим, Тед Бънди е едновременно ужасяващ кошмар, но и една от най-интригуващите особи от криминалната история на близкото минало.

Всичко започва във Вашингтон

На 4 януари 1974 г. Карън Спаркс спира в приземния си апартамент, когато бива зашеметена с метален прът, взет от леглото й, а после и изнасилена. Атаката оставя 18-годишната танцьорка и студентка във Вашингтонския университет в кома за 10 дни, но тя оцелява. Получава сериозна мозъчна травма и никога не си спомня за атаката.

По-малко от един месец след това 21-годишната Линда Ан Хейли е отвлечена от апартамента си в ранните часове на 1 февруари. Хейли също е била студентска във Вашингтонския университет и когато същата сутрин не се появява на работа в радиото, от там започват да я търсят. В дома й откриват леглото й оправено и нищо не изглежда нередно, затова съквартирантката й решила, че Линда е при родителите си. Но те също отрекли тя да е прекарала вечерта при тях.

Близките на Линда подчертали, че тя няма навика да оправя леглото си. На възглавницата и чаршафите й е открита кръв, както и на нощница, оставена в гардероба й. Калъфка за възглавница, чаршаф и дрехи, с които е била облечена в деня, в който изчезва, също липсват.

Така разследващите стигат до извода, че някой е свалил нощницата на Линда, облякъл я е в дрехите, с които е била през деня, оправил е леглото й е увил момичето в чаршафите.

След това изчезванията на жени от района зачестяват.

На 12 март Дона Гейл Менсън напуска общежитието си и отива на джаз концерт. 19-годишната Менсън никога не се появява на концерта. 17 март - Сюзан Елейн Ранкорт изчезва след среща с наставниците си в колежа. На 6 май Робърта Катлийн Паркс напуска общежитието си, за да се срещне с приятели в университета в Орегон. Тя също не стига до срещата си. 22-годишната Бренда Каръл Бол изчезва на 1 юни след като напуска таверна в Буриен. Тя искала да се прибере с музикант, но той отивал в различна посока. За последно тя била видяна на паркинга на заведението да говори с мъж с кафява коса, с шина на ръката. Джорджин Хокинс изчезва на 11 юни, докато се прибира по ярко осветена алея от общежитието на приятеля си към собствения си дом.

На 14 юли две жени са отвлечени от популярен плаж на езерото Самамиш. Джанис Ан От, 23-годишна социална работничка в съд за младежи, е билa видяна да напуска плажа с добре изглеждащ млад мъж. 4-часа по-късно 19-годишната Денис Мари Наслунд става от пикник на плажа в търсене на тоалетна. Никога не се връща.

Разследването

Отначало разследващите нямат много насоки. Детективи от окръг Кинг и полицията в Сиатъл започват да се притесняват заради зачестяващите случаи на изчезнали жени. Случаите на пръв поглед нямат много общо, освен профила на жертвите - млади и красиви бели жени, студентки в университета, с дълга коса, разделена по средата.

Две жени от централния университет във Вашингтон, откъдето изчезва Сюзан Ранкорт, казват пред разследващите, че са били попитани от мъж с шина на ръката дали могат да му помогнат да пренесат книги от кафявия му Volkswagen Beetle. Първият такъв случай бил три нощи преди изчезването на Сюзан, а вторият станал в нощта, в която тя за последно е видяна жива.

На сутринта, след като Джорджин Хокинс изчезва, трима детективи от Сиатъл и криминалист преглеждат алеята, от която тя е изчезнала, за следи, но не намират нищо.

Полицията се обръща към обществеността за помощ. Свидетели споделят, че мъж с шина на крака и с патерици бил видян наблизо. Една жена разказала, че мъжът я помолил за помощ да пренесе куфар до колата си. Светлокафяв Volkswagen Beetle.

Страхът във Вашингтон е вече осезаем. Все по-малко жени се решават да пътуват на стоп. След като разпространяват призиви за помощ, от полицията успяват да направят скица на заподозрения и колата му. Детективите получават до 200 сигнала на ден по време на разследването.

Три жени дават едни от най-ценните насоки. Елизабет Кльопфер, Анн Рул и професор, преподаващ психология във Вашингтонския университет посочват един мъж, който отговаря на профила: Тед Бънди.

Заподозреният

Тед Бънди е роден като Теодор Робърт Коуел на 24 ноември 1946 година от Елеонор Луиз Коуел. Първите три години от живота си е прекарал във Филаделфия, отглеждан от родителите на майка си - Самюел и Елеонор Коуел и вярвал, че те са неговите родители, а родната му майка е сестра му.

Не след дълго научил истината, като е споделял пред биографи и журналисти, че осъзнал коя е майка му, когато намерил сертификата си за раждане.

4-годишният Тед се мести с майка си от Филаделфия във Вашингтон. Там живеят известно време с братовчеди на майка му, докато тя среща болничния готвач Джони Бънди една вечер в църквата. По-късно същата година се женят и Бънди осиновява Теодор. По-късно двойката си сдобива с още 4 деца, но бащата винаги искал Тед да се чувства част от семейството, въпреки че Бънди младши останал дистанциран.

Тед Бънди е бил арестуван два пъти, докато е бил в гимназията - за кражба и задигане на автомобил. И двете престъпления са изтрити от досието му, когато навършил 18 г.

Прекарва няколко години сменяйки университети, докато през 1969 г. не се мести във Вашингтон, където се среща с Елизабет Кльопфер, разведена жена, която работела като секретарка в университета във Вашингтон.
Започнали афера, която продължила с години, въпреки прекъсванията. Той отново се записал във Вашингтонския университет в специалност психология, а през 71-ва година започнал работа в център за превенция на самоубийствата, където се срещнал с Ан Рул. Тя се сприятелила с Бънди, който описала като "мил, грижовен и състрадателен". По-късно тя ще стане един от биографите на убиеца.

В следващите години убиецът е приет да учи право в университета в Сиатъл, подновява връзката си с приятелка от колежа, с която имали романтична история. Изведнъж обаче прекъснал всякакви контакти с нея през януари 1974 г. По това време е убита Карън Спаркс.

В същата година Тед Бънди работи като асистент в Комисията за превенция на престъпленията в Сиатъл, става и автор на памфлет за предотвратяване на изнасилванията.

Работи и на още едно място - в Олимпия, към Департамента за спешни услуги, държавна агенция, която е отговорна за издирването на изчезнали жени. Там се среща с Каръл Ан Бун, разведена майка на две деца.

През април месец все повече жени започнали да изчезват и Бънди спира да посещава лекциите по право.

Полицията в окръг Кинг била наясно за приликите между Бънди и профила на заподозрения, включително колата, използвала от убиеца - светлокафяв Volkswagen Beetle. Разследващите обаче сметнали, че е слабо вероятно студент по право, с интереси в политиката, който няма криминално досие като възрастен, да стои зад убийствата.

На 6 септември ловци открили останките на две от жертвите. По същото време Тед Бънди вече се бил преместил в Правния факултет на университета в Юта. Там изчезванията на жени продължили.

Новите жертви

Нанси Уилкокс е на едва 16 г., когато изчезва на 2 октомври от предградие на Солт Лейк Сити. Последно е видяна във... Volkswagen Beetle. Дъщерята на местен шериф - Мелиса Ан Смит изчезнала две седмици по-късно.  Тялото на 17-годишната Лаура Ан Ейми е намерено от катерачи в каньона "Американ Форк".

По същото време мъж се опитал да отвлече и Каръл ДаРонч, под предтекст, че е полицай. Когато тя се качила в колата му и забелязала, че той не кара към управлението, той й сложил белезници, но тя успяла да избяга.

Същата нощ 17-годишната Дебра Джийн Кент изчезва, след като си тръгва от театрална репетиция в гимназията. Няколко свидетели твърдят, че видели един и същи мъж и в залата, и на паркинга. По-късно полицията открила ключ отвъд залата, за който установили, че може да отключи и белезниците, с които е била задържана и Карол.

Тогава приятелката на Тед Бънди Елизабет Кльопфер се обаджда в полицията, окръг Кинг, след като прочела за изчезванията на жени в Солт Лейк Сити, където се преместил да живее Бънди. Детективите я разпитали и Бънди се изкачил в списъка на заподозрените. Елизабет се свързала и с офиса на шерифа в Солт Лейк Сити, за да обсъди притесненията си.

Следващото място, където жени започнали да изчезват е Колорадо. 3 жени и едно дете на 12 години изчезнали в рамките на няколко месеца.

През май месец, три от колежките на Тед Бънди от горещата линия го посетили и останали при него за седмица.

В началото на юни месец посетил старата си приятелка Елизбет Кльопфер, която не му казала, че е говорила с полицията. Той пък не й казал, че спи със старата си приятелка Каръл Ан Бун.

Междувременно в щата Вашингтон разследващите започнали да се опитват да проумеят наличната информация и всички данни за заподозрения. Въвели всичко в компютър, който генерирал 4 различни списъка. Едно от имената, включено във всички 4 списъци било това на Тед Бънди. Към този момент бил начело на заподозрените. Тогава получили обаждани от Юта. Тед Бънди бил арестуван.

Не за дълго зад решетките

На 16 август 1975 г. Тед Бънди е арестуван, а в колата му са открити маски за ски, белезници, въжета и още доказателства. Предната седалка на колата му била премахната и сложена отзад.

Успели да свържат Тед Бънди с няколко убийства от околността.

На 2 октомври Карол ДаРонч, която Бънди завързал с белезници, успява да го разпознае сред редица заподозрени. Той бива обвинен, но излиза срещу гаранция от $15 000, които родителите му плащат. През март 1976 г. е осъден на  1 г. затвор в държавния затвор на Юта. През октомври същата година е обвинен и в убийство. Така през януари 1977 г. той трябвало да се яви пред съда в Аспен.

Той имал други планове. Под предтекст, че сам подготвя защитата си той поискал да използва библиотеката. И взел решението да скочи от втория етаж на съда в Аспен. Прекарал 6 дни в укриване от властите, преди полицията да го залови в колата, която откраднал.

Това не го спряло от желанието му за бягство. След като го върнали в затвора той намерил план на сградата. Спестил 500 долара, които били вмъкнати в затвора от посетителите му, включително старата му приятелка Каръл Ан Бун. Сдобил се с острие от другите затворници и отслабнал с 15 килограма. Успял да изреже дупка в тавана и да се промуши от там.

На 30 декември 1977 г. успял да избяга. Надзирателите разбрали, че той липсва едва на следващия ден, давайки на Бънди 17-часова преднина.

Убийствата Чи Омега

След бягството от затвора Тед Бънди извършва още една поредица от убийства - в къщата на Чи Омега в университета на Флорида. В ранните часове на 15 януари 1978 г. той се промъгва в къщата и убива 21-годишната Маргарет Боуман докато тя спи и после я удушава с чорапогащник. След това атакува Лиса Леви, пребива я и я изнасилва. Следващите му жертви са Кати Клайнер и Карън Чандлър. И двете оцеляват, но са сериозно пребити.

Месец по-късно Бънди е спрян от полицай Дейвид Лий в откраднат Volkswagen Beetle. Двамата се сборичкали и Бънди тръгнал да бяга, но не след дълго Лий го хванал. Докато полицаят карал Бънди към ареста, престъпникът му казал: "Иска ми се да ме беше убил". Лий не знаел, че в патрулката му се вози един от 10-те най-търсени престъпници на ФБР.

В съда

За убийствата в къщата на Чи Омега - Бънди се изправя пред съда през юни 1979 г. Това е първото дело, което е излъчвано по национална телевизия в САЩ, а 250 репортери от пет континента отразяват събитията. Бънди отново се защитава сам и отказва сделка, която би отменила смъртната му присъда.

На 10 февруари 1980 г. Бънди е осъден на смърт. Присъда, която довежда до екзекуцията му 9 години по-късно.

Тед Бънди е екзекутиран на електрически стол за убийството на Кимбърли Даян Лийч на 24 януари 1989 г. Сложен е на стола в 19:06 минути и е обявен за мъртъв в 19:16 часа.

В същия ден стотици хора се събират пред затвора да аплодират смъртта му. Хората пеят, танцуват и се радват, докато тялото му е транспортирано от затвора. Събралото се множество носи тениски с надписи: "Гори, Бънди, гори!".